Уртикария

0

Малко след Нова година започна истински ужас – сърбеж под мишниците, по бедрата, по стъпалата. Показа се и характерният обрив – едри червени, релефни петна, като опарено от коприва. Това в продължение на седмица – всяка вечер се почваше луд сърбеж + червени петна на описаните места. Сутрин като се събуждах петната си бяха пак там, но по-малко сърбящи и избелели в средата си, червени по контурите. Около обед изчезваха и така до вечерта. В началото някак не ги взех на сериозно – казах си кой знае какво съм яла и явно съм се натровила – ще мине за 2 – 3 дни. Да ама не. Не минаваше и това е. Отидох на алерголог – диагнозата беше уртикария. Междувременно – след изследвания – оказа се, че нямам алергии. Черен дроб – наред, кръв – всичко точно. В ей такива случаи, когато лекар не може да намери причината за нещо – стигаме до стандартната диагноза “на нервна почва”. И се почва ходене по мъките – пих разни неща (вече не помня имена дори), мазах с разни мехлеми – файда никаква. Чудото продължаваше вече близо 2 месеца – всяка вечер ставах петниста хиена, която място не може да си намери от сърбеж, и всяка сутрин бях като далматинец – на петна. В някакъв момент ми писна да пия хапченца и да мажа мехлемчета и се обърнах към “бабешките методи” – 3 пъти на ден отвара от коприва (в една чаена чаша вряла вода – запарвам една супена лъжица коприва, след 5 минути прецеждам, изчаквам малко да поизстине и гаврътвам на екс) + 3 пъти на ден по 2 хапченца витамин С. За известно време спрях всякакъв вид алкохол и месо. И о, чудо – седмица по-късно нещата влязоха в релси. Пак си хапвах месо и си пийвах по чаша вино, но продължих да си пия копривата и витамин С. Петната и сърбежа пак ги имаше, но с всеки изминал път – все по-малко. Докато накрая изчезнаха напълно – може би около 2 седмици след началото на курса с отварата, към края на март месец.
Лощото е, че снощи усетих отново познатият сърбеж и релефни петна. Може пък да има нещо вярно в това, че проблема е на “нервна почва” – последните 2-3 седмици са ми доста стресови, с ежедневни сериозни ядове – явно е трябвало да избие нанякъде… Вярно петната сега са малки, не толкова “разляти”, колкото бяха преди. И така – от днес отново съм на витамин С + запарка от коприва. Този път включих и ментолов спирт – намазвам (подчертавам намазвам, не втривам – при втриване или прекалено обилно намазване – после се усеща парене :) )и забравям за сърбежа. Днес нещата са поносими – не е по-страшно от вчера, петната не ме сърбят толкова… Ха дано да пресека начата в зародиш и да не преживявам пак 3 месеца в борба с тази гадост.
Ако си попаднал/попаднала тук в търсене на панацея срещу уртикария – няма такава :-( Докторите поне в моя случай ми казваха, че както се е появила – така ще отшуми – няма “краен срок”. Може да отшуми след 3 дни, 3 месеца, 3 години… Но не пречи да пробваш моя метод – значително се облекчава състоянието, при това за кажи-речи никакви пари за лекарства (витамин С е около 1.5 лв., ментоловият спирт и той е толкова, чай коприва – около левче по аптеките)

I like this idea

0

Искрена непоносимост.

off

Нали знаете, че като подтиска човек нещо дълго време, при това с натрупване – идва момент, в който нещата изригват.
Познавате ли човек, тип подлизурко, който принципно говори непрестанно зад гърба на хората, а пред тях е като херувимче?
Познавате ли човек, който е принципно е изключително незрял за годините си, толкова незрял, че чак дразни с инфантилността си?
Познавате ли човек, който си вре носа навсякъде, намесва се в разговори без да му е искано мнението, който е на всяка манджа мерудия?
Познавате ли човек, който вечно реве, че е претоварен, па дори и работещите заедно с него хора да са се удвоили?
Познавате ли човек, който никога не получава “НЕ” за отговор, по простата причина, че когато получи “не” – си решава проблема със срещи ниво по-нагоре?
Познавате ли човек, който плагиатства ваши идеи, споделя ги безцеремонно пред аудитория и дори не споменава името ви, но обира овациите, предизвкани от “неговите идеи”?
Познавате ли човек, който през последните 2 години и половина не си е направил труда ПОНЕ ВЕДНЪЖ да дойде навреме на работа?
Познавате ли човек, на който за собствените му неуспехи винаги му е виновен някой друг?
Познавате ли човек, който получава някаква власт по силата на “искам”, а не на “заслужавам”?
Познавате ли човек, който ежедневно се себеизтъква, използвайки много по-често от обичайното думичката “аз”?
Познавате ли човек, който пробутва на някой друг всичко, което за него е представлявало трудност?
Познавате ли човек, който непрестанно бяга от отговорност?
Познавате ли човек, който обира съвсем персонално овациите за добре свършена работа на екипа му, и в същото време не застава зад хората си при евентуален неуспех/грешка?
Познавате ли човек, който никога, никога, никога не поема вина?
Познавате ли човек, който за нищо не света не приема критика и винаги е прав?
Познавате ли човек, който подлага на истинска иквизиция хора, които са по-умни от него, по силата на позицията си, само защото може би осъзнава собствената си “простота”?

Аз познавам човек, който съвместява в себе си отговор ДА на всички зададени по-горе въпроси. Имам огромното желание да не го познавам и да не ми се налага да общувам с него – уви, няма как да се случи, за момента.
Не е луд, който яде зелника, това ми е ясно. Не ми е ясно обаче как бе, мама му става, се пръкна толкова добър манипулатор?
А знаете ли кое е тъжното – че за да се изправиш срешу такъв тип дебил е нужно да играеш с неговите номера. И когато неговите номера не ти импонират – единственият ти избор е да го търпиш… или пък да се махнеш.
И на всичкото отгоре административно с оценки ти налагат едва ли не – да го харесваш.
Аз мога да си мълча за пред хората, ама се чудя какво печеля от цялата работа…

Авен и периорален дерматит

4

Преди няколко месеца, няколко поредни сутрини пред огледалото забелязах странно зачервяване в областта под брадичката ми. В началото не обръщах внимание, но когато зачервяването започна полекичка да се разраства, лекичко да сърби и да ми “пари” – започнах да се притеснявам. Реших, че понеже крем Бочко и крем Здраве са “пенкилери” – т.е. лекуват всякакви кожни раздразнения – да се мажа. Мазах се около 2 седмици – ефект 0. Нещата започнаха да изглеждат по-зле – зачервяването стана по-голямо, започнаха да се появяват други малки червени петънца в областта на брадата и около устата. После се появиха и микроскопични пъпчици по тези места. А как ми пареше брадичката – не е истина просто.
Отидох на дерматолог – отсече, че е периорален дерматит и ми изписа кортекостероид. Мазах – около седмица, по 2 пъти на ден – ефект 0.
Отидох при друг дерматолог – и той потвърди диагнозата, изписа ми друг кортекостероид и антибиотик, който трябвало да пия в продължение на близо половин година. Крема го взех, но за антибиотика твърдо се отказах да пия толкова дълго – след това щеше да се наложи да си търся лек за друго нещо… Мазах се с кортекотероида около седмица – ефект 0. Смениха ми крема – естествено от същата група лекарства. Купих го, отново мазах, отново ефект 0.

Усещането е ужасно – това парене и сърбеж може да побърка човек. Не мога да го обясня даже – все едно си изгорен, ама не си… Зачервяване – видимо, ситните пъпчици и те като бонус, просто ужас! Забранено ми беше да слагам каквото и да било по лицето си, от продуктите, които ползвах от години – нито крем, нито гелчета за измиване, нито маски за лице – нищо.

Бях започнала да увесвам нос, рових няколко вечери подред из интернет основно и само в посока “панацея”. Уви, такава няма – аз поне не можах да разбера логичната причина за появата на тази гадост, не можах да видя някъде и твърдо изказано мнение относно периода на лечение (седмица до 2 години или доживот не е отговор за мен). Случайно попаднах на 2 поста за TOLÉRANCE EXTRÊME успокояващ и хидратиращ крем на Авен. Като човек, който близо 2 месеца се влачи с тази гадост на лицето и който не вижда ефект от нищо, което е мазал до момента (а то не беше малко!) – се хванах като удавник за сламка в този крем. Цената му не е никак ниска за 50 мл. продукт, в комбинация в термалната вода на Авен – цената си става сериозна за средностатистически българин.
Реших да опитам! Събрах си парите и си купих Авен толеранс екстрийм крем, купих си и термална вода (пак на Авен), понеже първата работа като се прибера е да измия лицето си, иначе го чувствам някак нечистоплътно – купих си и медицинският сапун на Eucerin.
avene 1
*на снимката забравих да снимам сапуна :-)

И започнах следните “упражнения” сутрин и вечер – измивам лицето със сапуна, подсушавам; след това напръсквам с термалната вода, след минута подсушавам; накрая намазвам с толеранс екстрийм. Самото кремче на мен ми идва мазничко, но е вълшебно! 4 дни по-късно се скриха малките новопоявили се лезии около брадичката и устата, сърбежа спря, паренето – също. Най-хубавото от всичко беше, че избледня и червенината :-) Остана си “най-старото” петно, което мажа и в момента, но е значително по-малко и определено нито ме сърби, нито ми пари.
Освен това тена на лицето ми се оправи цялостно – някак се изравни, изглади.

Преди около 2 седмици реших да споделя опита си с техните продукти през станицата за контакти в сайта на Авен България. Няколко дни по-късно получих мил отговор и въпрос дали съм съгласна да споделят опита ми с други техни клиенти/фенове във фейсбук страницата им. Естествено, че нямах! На никого няма да навреди, най-много да помогне на още някой с моя проблем, хубаво е хората да са информирани :-)
Познайте колко изненадана бях, когато на следващият ден получих следната пратка и послание:
avene 2

А ето и съдържанието:
avene 3

Тук използвам случая отново много, ама наистина много да благодаря – за отделеното персонално внимание, за хубавото послание, не на последно място и за прекрасните продукти, които ще имам възможността да ползвам!

За хорската глупост

0

От време на време ме хващат лудите и изпадам в някакви крайни настроения.
Днес ми е един такъв ден… То се трупа от месеци, де.

Как се свиква с човешката простотия? Почти ежедневно ми се повтаря, че едва ли не съм длъжна да се примирявам с глупавите хора, без да им показвам, че са прости. Не разбирам защо бе, джанъм, е съвсем нормално да си тъп и да трябва аз да го приемам, а е мега некултурно да ти кажа в лицето, че си тъпанар и видиш ли – това не се приема. Тоя двоен аршин ще ме довърши някой ден. Вярно, че всичко е въпрос на “политика” и “политически решения”, ама тука става дума за ежедневие, хех.
И като му кажеш на някой в съвсем прав текст “Бе ти тъп ли си или какво?” настъпва една драма, едно циврене, едно сочене с пръст – все едно сме в детската градина… “Другарко/Госпожо, пък той/тя ме обиди. Скарайте му се!” И видиш ли все се намира някой, който верно да дойде да ти се скара и да ти обяснява как не влизаш в положението на някой си (а тоя някой си влиза ли в нечие положение бря?). И после се почва песента за толерантността ми… И за прямостта ми… И как не бивало така. Значи е съвсем нормално да си глупак, ама е мега ненормално да ти го кажа (щото явно сам не го осъзнаваш).
Човешката глупост няма граници – факт. Що за човек трябва да си, ако ти е обяснено нещо веднъж-два пъти от един човек, после същото ти е обяснявано и от някой друг и накрая – пак няма никой в главата ти? Ми тъп си! Не мислиш! Или не искаш да мислиш -> изнася ти да си тъп! Ма не ти изнася да го чуваш…