Искрена непоносимост.

off

Нали знаете, че като подтиска човек нещо дълго време, при това с натрупване – идва момент, в който нещата изригват.
Познавате ли човек, тип подлизурко, който принципно говори непрестанно зад гърба на хората, а пред тях е като херувимче?
Познавате ли човек, който е принципно е изключително незрял за годините си, толкова незрял, че чак дразни с инфантилността си?
Познавате ли човек, който си вре носа навсякъде, намесва се в разговори без да му е искано мнението, който е на всяка манджа мерудия?
Познавате ли човек, който вечно реве, че е претоварен, па дори и работещите заедно с него хора да са се удвоили?
Познавате ли човек, който никога не получава “НЕ” за отговор, по простата причина, че когато получи “не” – си решава проблема със срещи ниво по-нагоре?
Познавате ли човек, който плагиатства ваши идеи, споделя ги безцеремонно пред аудитория и дори не споменава името ви, но обира овациите, предизвкани от “неговите идеи”?
Познавате ли човек, който през последните 2 години и половина не си е направил труда ПОНЕ ВЕДНЪЖ да дойде навреме на работа?
Познавате ли човек, на който за собствените му неуспехи винаги му е виновен някой друг?
Познавате ли човек, който получава някаква власт по силата на “искам”, а не на “заслужавам”?
Познавате ли човек, който ежедневно се себеизтъква, използвайки много по-често от обичайното думичката “аз”?
Познавате ли човек, който пробутва на някой друг всичко, което за него е представлявало трудност?
Познавате ли човек, който непрестанно бяга от отговорност?
Познавате ли човек, който обира съвсем персонално овациите за добре свършена работа на екипа му, и в същото време не застава зад хората си при евентуален неуспех/грешка?
Познавате ли човек, който никога, никога, никога не поема вина?
Познавате ли човек, който за нищо не света не приема критика и винаги е прав?
Познавате ли човек, който подлага на истинска иквизиция хора, които са по-умни от него, по силата на позицията си, само защото може би осъзнава собствената си “простота”?

Аз познавам човек, който съвместява в себе си отговор ДА на всички зададени по-горе въпроси. Имам огромното желание да не го познавам и да не ми се налага да общувам с него – уви, няма как да се случи, за момента.
Не е луд, който яде зелника, това ми е ясно. Не ми е ясно обаче как бе, мама му става, се пръкна толкова добър манипулатор?
А знаете ли кое е тъжното – че за да се изправиш срешу такъв тип дебил е нужно да играеш с неговите номера. И когато неговите номера не ти импонират – единственият ти избор е да го търпиш… или пък да се махнеш.
И на всичкото отгоре административно с оценки ти налагат едва ли не – да го харесваш.
Аз мога да си мълча за пред хората, ама се чудя какво печеля от цялата работа…

Авен и периорален дерматит

0

Преди няколко месеца, няколко поредни сутрини пред огледалото забелязах странно зачервяване в областта под брадичката ми. В началото не обръщах внимание, но когато зачервяването започна полекичка да се разраства, лекичко да сърби и да ми “пари” – започнах да се притеснявам. Реших, че понеже крем Бочко и крем Здраве са “пенкилери” – т.е. лекуват всякакви кожни раздразнения – да се мажа. Мазах се около 2 седмици – ефект 0. Нещата започнаха да изглеждат по-зле – зачервяването стана по-голямо, започнаха да се появяват други малки червени петънца в областта на брадата и около устата. После се появиха и микроскопични пъпчици по тези места. А как ми пареше брадичката – не е истина просто.
Отидох на дерматолог – отсече, че е периорален дерматит и ми изписа кортекостероид. Мазах – около седмица, по 2 пъти на ден – ефект 0.
Отидох при друг дерматолог – и той потвърди диагнозата, изписа ми друг кортекостероид и антибиотик, който трябвало да пия в продължение на близо половин година. Крема го взех, но за антибиотика твърдо се отказах да пия толкова дълго – след това щеше да се наложи да си търся лек за друго нещо… Мазах се с кортекотероида около седмица – ефект 0. Смениха ми крема – естествено от същата група лекарства. Купих го, отново мазах, отново ефект 0.

Усещането е ужасно – това парене и сърбеж може да побърка човек. Не мога да го обясня даже – все едно си изгорен, ама не си… Зачервяване – видимо, ситните пъпчици и те като бонус, просто ужас! Забранено ми беше да слагам каквото и да било по лицето си, от продуктите, които ползвах от години – нито крем, нито гелчета за измиване, нито маски за лице – нищо.

Бях започнала да увесвам нос, рових няколко вечери подред из интернет основно и само в посока “панацея”. Уви, такава няма – аз поне не можах да разбера логичната причина за появата на тази гадост, не можах да видя някъде и твърдо изказано мнение относно периода на лечение (седмица до 2 години или доживот не е отговор за мен). Случайно попаднах на 2 поста за TOLÉRANCE EXTRÊME успокояващ и хидратиращ крем на Авен. Като човек, който близо 2 месеца се влачи с тази гадост на лицето и който не вижда ефект от нищо, което е мазал до момента (а то не беше малко!) – се хванах като удавник за сламка в този крем. Цената му не е никак ниска за 50 мл. продукт, в комбинация в термалната вода на Авен – цената си става сериозна за средностатистически българин.
Реших да опитам! Събрах си парите и си купих Авен толеранс екстрийм крем, купих си и термална вода (пак на Авен), понеже първата работа като се прибера е да измия лицето си, иначе го чувствам някак нечистоплътно – купих си и медицинският сапун на Eucerin.
avene 1
*на снимката забравих да снимам сапуна :-)

И започнах следните “упражнения” сутрин и вечер – измивам лицето със сапуна, подсушавам; след това напръсквам с термалната вода, след минута подсушавам; накрая намазвам с толеранс екстрийм. Самото кремче на мен ми идва мазничко, но е вълшебно! 4 дни по-късно се скриха малките новопоявили се лезии около брадичката и устата, сърбежа спря, паренето – също. Най-хубавото от всичко беше, че избледня и червенината :-) Остана си “най-старото” петно, което мажа и в момента, но е значително по-малко и определено нито ме сърби, нито ми пари.
Освен това тена на лицето ми се оправи цялостно – някак се изравни, изглади.

Преди около 2 седмици реших да споделя опита си с техните продукти през станицата за контакти в сайта на Авен България. Няколко дни по-късно получих мил отговор и въпрос дали съм съгласна да споделят опита ми с други техни клиенти/фенове във фейсбук страницата им. Естествено, че нямах! На никого няма да навреди, най-много да помогне на още някой с моя проблем, хубаво е хората да са информирани :-)
Познайте колко изненадана бях, когато на следващият ден получих следната пратка и послание:
avene 2

А ето и съдържанието:
avene 3

Тук използвам случая отново много, ама наистина много да благодаря – за отделеното персонално внимание, за хубавото послание, не на последно място и за прекрасните продукти, които ще имам възможността да ползвам!

За хорската глупост

0

От време на време ме хващат лудите и изпадам в някакви крайни настроения.
Днес ми е един такъв ден… То се трупа от месеци, де.

Как се свиква с човешката простотия? Почти ежедневно ми се повтаря, че едва ли не съм длъжна да се примирявам с глупавите хора, без да им показвам, че са прости. Не разбирам защо бе, джанъм, е съвсем нормално да си тъп и да трябва аз да го приемам, а е мега некултурно да ти кажа в лицето, че си тъпанар и видиш ли – това не се приема. Тоя двоен аршин ще ме довърши някой ден. Вярно, че всичко е въпрос на “политика” и “политически решения”, ама тука става дума за ежедневие, хех.
И като му кажеш на някой в съвсем прав текст “Бе ти тъп ли си или какво?” настъпва една драма, едно циврене, едно сочене с пръст – все едно сме в детската градина… “Другарко/Госпожо, пък той/тя ме обиди. Скарайте му се!” И видиш ли все се намира някой, който верно да дойде да ти се скара и да ти обяснява как не влизаш в положението на някой си (а тоя някой си влиза ли в нечие положение бря?). И после се почва песента за толерантността ми… И за прямостта ми… И как не бивало така. Значи е съвсем нормално да си глупак, ама е мега ненормално да ти го кажа (щото явно сам не го осъзнаваш).
Човешката глупост няма граници – факт. Що за човек трябва да си, ако ти е обяснено нещо веднъж-два пъти от един човек, после същото ти е обяснявано и от някой друг и накрая – пак няма никой в главата ти? Ми тъп си! Не мислиш! Или не искаш да мислиш -> изнася ти да си тъп! Ма не ти изнася да го чуваш…

Спрях цигарите, този път трайно.

0

Миналата година, дълго време преди да влезе в сила закона, който ограничава тютюнопушенето, моя милост седеше и слушаше как нямало да го приемат и как нямало как да ни накарат да не пушим в бара (примерно). Няколко месеца по-късно закона все пак беше въведен. И от ден първи на този закон аз спрях цигарите. Ей така от раз, без да му мисля много-много, без да се ослушвам и без да се злъгвам “абе първо ще ги намаля, пък после и ще ги спра”.
По времето, в което само се говореше, че няма да можем да си пушим на закрито, аз си се тренирах ужким за промяната. Идвах сутрин на работа, минавах да си купя кафе от кафенето и не си го пиех там, а излизах навън – с идеята “да свиквам!” Хубаво, ама се случиха 2-3 поредни по-студени сутрини (а аз съм върл противник на температури под 20 градуса!), дзиндзиричих си навън с кафе и цигара и в някакъв момент се ядосах сама на себе си. Как пък едни цигари ще ме командват мен и кое ми е по-конфортно – да не пуша, но да съм на топло, или пък да съм на топло, ама да не пуша. Ми, таковала съм им таковата на цигарите. Утре кафето ще е без цигара.
И така, на 1 юни си пих кафето без цигара :-) Първите 2-3 седмици ми беше тегаво, пушеше ми се като на комин, но си умрях на ината и не си купих поредната кутия цигари. Мина първия месец и вече нещата се нормализираха, не ми се пушеше, не се чудех какво да си правя ръцете. Не ме дразнеше и факта, че някой пуши под носа ми.
Няколко плюса има раздялата ми с цигарите:
1. Усетих, че дишам повече. Наистина! Все едно дробовете ми се уголемиха и въздуха, който поемах беше повече. Знам ли, звучи смешно и ми е трудно да го обясня, ама наистина от как не пуша – дишам истински :-)
2. Спрях да мириша на пепелник. Домът ми също! Всъщност не осъзнавах как съм смърдяла, докато не ги спрях. Чак се чудя на Каспър как е устискал толкова време с тази миризма около себе си (визирам мен)…
3. Отиването на бар, пицария, кафетерия не беше свързано със задължителното след това пране на дрехи и къпане – преди да въведат закона това си беше нещо нормално. След въвеждането му обаче излизам от кафенето без задължителният преди – аромат на цигари :-) Прекрасно!
4. Кожата ми се промени – и това е трудно да го обясня, но в общи линии се “изчисти” и определено е по-свежа :-)
Ако се замисля сигурно ще се сетя и за други неща. Има само един минус – не разбирам пушачите, които още подскачат и се опитват всячески да върнат тютюна в затворените помещения. Не ми пречи че си пушат – въпрос на личен избор, но нека го правят навън :-) И не, предишното разделяне на заведенията с прегради и салони за пушачи и непушачи не беше ефективно. Така или иначе навсякъде смърдеше на цигари. Сега пак, ама навън. Вътре предпочитам да ми мирише на пица/кафе, отколкото на тютюн.

And the winner is… :-)

1

Ихуууу :-)
Помните ли ей тия 500 лв. дето ги умувах какво да ги правя, ако вземат, че ми се паднат?
Ами – взеха, че ми се паднаха – ЦЪК за справка :-)

За първи път печеля подобен род награда, томбола. Никога нищо не ми е идвало даром. Чувството е невероятно :-) Хубав коледен подарък ми подариха :-)
Какво ще си купя с наградата – хехе, ще докладвам допълнително :-)
Благодаря ви, EMAG.