Crazy By Nature

От няколко години все се каним да скокнем до Копривщица за възстановката на Априлското въстание. Е, най-после се наканихме и го направихме. И не съжалявам – бяха два невероятни дни, сред невероятна атмосфера! Починах си, поех си въздух и толкова бях запленена от градчето, че за следващото ходене там няма да се каня с години! Още догодина съм там пак
Беше трудно намирането на свободни стаи 2 седмици преди празника… В крайна сметка обаче се добрах до резервация на стая в „Чучура“. 2 нощувки излизат 90 лв, с включена закуска в цената.
Тръгнахме около 20:30 ч. вечерта, миналия петък – 30 април. Пътя след Долни Богров е в ремонт, та се наложи едно заобикаляне през Елин Пелин, след което се включихме отново по подбалканския път.Имах спомен от едно някогашно пътуване, че трасето е ужасно – дупка до дупка… Е, спомените ми бяха стари и някъде тайно в себе си се надявах, че вече е оправен. Блажени са верующите. Уви, пътя си е все така ужасен, имайки предвид и тъмницата в която карах – можете да се сетите, че нямаше как да пропусна всичките – а те са много!!! Слава Богу, след Пирдоп пътя е ОК.
Та, благодарение на ужасния път в комбинация с тъмницата – пътуването не продължи час-час и половина (все пак става дума за нищо и никакви 100 – 120 км), а над цели 2 часа!!! Накрая вече толкова бях изгубила търпение от дупки и завои, че просто не вярвах, че някога ще стигна до заветната Копривщица И точно в тоя момент, след поредния остър завой се показаха светлинките! И се влюбих Малки и тихи улички, все още никакъв наплив от хора, спокойствие, фенери по улиците, река, мостове… чудничко! Бързо намерихме хотела. Тук е момента „Чучура“ да получи от мен публична оценка 6 (отличен)!!! Пристигнахме в късните часове – може би около 11 вечерта… настанихме се, слязохме в механата на хотела – хората ни нагостиха без грам да ми се налага да се чувствам неудобно от късния час… Стаята ни беше хубава, а храната в механата… ооо, може да се пише много за нея – според Casper, който не за пръв път посещаваше това градче – това е най-доброто място за хапване – невероятна кухня… не-ве-ро-ятна!Ако някога попаднете там – задължително се поглезете с палачинките им със сладко от диви ягоди, с домашното овче мляко, с пърленките с масло и чубрица, със сачовете… абе изобщо с всичко, което можете да поберете в стомасите си! Задължително посетете този хотел/механа, ако попаднете в Копривщица

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към „Дирекция на музеите“ – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше „Ослековата къща“

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив. (още…)

+5

Happy, По пътя... от Sis