Обратното броене започва.
До 10.08 остават още цели 25 дни. От сега ме е хванало отпускарското безгрижие. Съвсем чистосърдечно си признавам, че от време навреме ме обхваща такъв мързел, че чак ме е срам от себе си :) А не е като да няма работа… Всъщност то от сума време уж все налеква, а на практика става все по-тежко, но пък надеждата умирала последна.
Има няма близо 2 месеца не съм се разписвала и тук – то е защото няма какво толкова да се пише.
Лято е и блога е в лятна ваканция :)

През последните 2 месеца успях да се „разходя“ до Сопот – центъра за екстремни спортове Шамбала. Беше яко! 3 дни, изпълнени с емоции и смях! И снимки, ама няма да публикувам нищичко тук :) Ако някога се чудите къде да организирате тиймбилдинг – палете гумите и марш към Шамбала! Цените са най-добрите за БГ, поне към момента. Няма да съжалявате, особено ако сте търсачи на силни усещания… а и да не сте – разходка из градчето на Вазов ще ви се отрази добре.

Успях и да си пусна заявление за подновяване на личната карта – отне ми не повече от 10 минути :) Важното уточнение е, че го подавах в Габрово, хехе. Тъпо и упорито отказвам да си сменям местожителството – в Габрово са ми първите 7 години, после съм била на доста места. Но си оставам габровец, ако не на друго – то поне по документ :)

Световното по футбол – АНАТЕМА! Оживях обаче! И нервите ми е те оживяха :) Нещо множко ми дойдоха истериите покрай тия мачове, слава богу, че свършиха! Съвсем сериозно си се представях как ако имах силата – бих подложила на геноцид всичкото футболист, честно. Всъщност самия футбол и самото първенство не ми бяха толкова досадни, ама факта, че един месец вечер не съществуваше нищо по-важно от поредния мач направо ме вадеше от кожа. Но СВЪРШИ! Йей! Все ми е тая кой е шампион (волю-неволю гледах мачовете и аз) – важното е, че свърши и оживях… и не убих никой :) За след 4 години трябва да си измисля някакво ходене на някъде по време на това събитие…

И тъй! Остават 25 дни до отпуската :) Ще има море, незнайно къде – уж Созопол тази година… ама да видим, от сега почвам да си искам поне един ден по дивия север, особено мидената ферма Дълбока, по пътя към Калиакра.

Dub FX ще идва в България – пак на 10.08, в Ялта, партито е от 22:00 ч. Ако не сте чували нищичко за него – създава музика, използвайки само собствения си глас и 2 педала на лууп станция. Луд бийтбоксър, лууууд! МНОГО, ама МНОГО ми се иска да отида, не сама естествено (намиг ;) ) Искам да се случи, ама за момента отсрещната страна се прави, че не ме чува :( . Билетите – 15 лв., какво му плащаш…

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Доста време мина от 10.

Дойде ред и на 11 в поредицата. И в този епизод мисля да помълча, защото думите препускат бясно в главата ми без ред, без изречения. Препускат и се блъскат една в друга и от сблъска им в главата ми кънти едно отвратително ехо на позабравени неща.

Понякога се случват мигове, когато мълчанието говори.
Мълчанието избутва думите, натиква ги някъде, прави ги излишни. И думите не се сърдят, защото знаят, че трябва да замълчат.
Понякога с мълчание мога да кажа повече, понякога и всичко…

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Покрай многото работа напоследък – не можах да напиша едно „благодаря“ на:

Прочети това – за това, че бяха споделили последния ми постинг – пътуването до Копривщица.

Блог на деня – за това, че съм била номинирана, а в последствие и наградена за 12.05.2010.

Работата така ме е увъртяла, че нямам време да седна и да си събера мислите… и в крайна сметка да пиша редовно тук. И ако някой си е помислил дори, че това местенце умира – цЪк, не умира! Просто моя милост е в работна турболенция и няма време за писане. Е, вечер се прибирам и сигурно бих намерила време, но пък в момента в който прекрача прага на дома си – нямам никакво желание да поглеждам към лаптопа. Умора, какво да се прави… Ще мине де, и пак ще се пише :)

Та, драги ми смехурковци,сърдечно благодаря!

От няколко години все се каним да скокнем до Копривщица за възстановката на Априлското въстание. Е, най-после се наканихме и го направихме. И не съжалявам – бяха два невероятни дни, сред невероятна атмосфера! Починах си, поех си въздух и толкова бях запленена от градчето, че за следващото ходене там няма да се каня с години! Още догодина съм там пак :)
Беше трудно намирането на свободни стаи 2 седмици преди празника… В крайна сметка обаче се добрах до резервация на стая в „Чучура“. 2 нощувки излизат 90 лв, с включена закуска в цената.
Тръгнахме около 20:30 ч. вечерта, миналия петък – 30 април. Пътя след Долни Богров е в ремонт, та се наложи едно заобикаляне през Елин Пелин, след което се включихме отново по подбалканския път.Имах спомен от едно някогашно пътуване, че трасето е ужасно – дупка до дупка… Е, спомените ми бяха стари и някъде тайно в себе си се надявах, че вече е оправен. Блажени са верующите. Уви, пътя си е все така ужасен, имайки предвид и тъмницата в която карах – можете да се сетите, че нямаше как да пропусна всичките – а те са много!!! Слава Богу, след Пирдоп пътя е ОК.
Та, благодарение на ужасния път в комбинация с тъмницата – пътуването не продължи час-час и половина (все пак става дума за нищо и никакви 100 – 120 км), а над цели 2 часа!!! Накрая вече толкова бях изгубила търпение от дупки и завои, че просто не вярвах, че някога ще стигна до заветната Копривщица :) И точно в тоя момент, след поредния остър завой се показаха светлинките! И се влюбих :) Малки и тихи улички, все още никакъв наплив от хора, спокойствие, фенери по улиците, река, мостове… чудничко! Бързо намерихме хотела. Тук е момента „Чучура“ да получи от мен публична оценка 6 (отличен)!!! Пристигнахме в късните часове – може би около 11 вечерта… настанихме се, слязохме в механата на хотела – хората ни нагостиха без грам да ми се налага да се чувствам неудобно от късния час… Стаята ни беше хубава, а храната в механата… ооо, може да се пише много за нея – според Casper, който не за пръв път посещаваше това градче – това е най-доброто място за хапване – невероятна кухня… не-ве-ро-ятна!Ако някога попаднете там – задължително се поглезете с палачинките им със сладко от диви ягоди, с домашното овче мляко, с пърленките с масло и чубрица, със сачовете… абе изобщо с всичко, което можете да поберете в стомасите си! Задължително посетете този хотел/механа, ако попаднете в Копривщица :)

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към „Дирекция на музеите“ – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим :) Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше „Ослековата къща“

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив. (още…)

Turn out your light, show support

In 2009 hundreds of millions of people around the world showed their support by turning off their lights for one hour.
Earth Hour 2010 will continue to be a global call to action to every individual, every business and every community. A call to stand up, to show leadership and be responsible for our future.
Show your support HERE.

Миналата година писах за тази инициатива. Превърнала се е в традиция и тази година ще бъде отбелязан часът на земята :) В събота, 27.03.2010 угасете лампите, телевизора и компютъра си за 1 час – между 20:30 и 21:30. Спокойно можете да запълните този 1 час с бутилка вино, няколко свещи и любим човек до себе си :) Или пък да се разходите в града си – както направих аз миналата година, заедно с приятели. Мисля да не пропускам и тази година, убедена съм, че в градинката на театъра пак ще има интересни неща :)

Ето официалното видео тази година… I will try to fix you… :)

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Само да вметна, че песента към видеото е една от любимите ми :) Coldplay – Fix you.

Угасете лампите :) Само за 1 час. В събота, 27.03.2010. Начало – 20:30 ч.