Смачкана

5

Кристализирах.
До сега се мотах из Аязмото със Стифлър… Тичахме по алеите, лягахме по тревата да почиваме, хващахме разни непознати ми пътеки и вървяхме… Аз и куче. И си говорихме… Ако можеше това животно да говори, кой знае какво би излязло от устата му. Той е най-добрия ми слушател напоследък.
Като малка имах въобръжаем приятел, който уж живееше на една далечна пътека и само ако много силно си стиснех очите – той уж идваше. Бях повече от убедена, че е истински. Говорех си и с него. Много. Детски истории… Сигурно изглежда глупаво или дори налудничаво, но си е факт.
Понякога си давам сметка колко самотна се чувствам, въпреки че съм заобиколена от хора.И се спичам… От друга страна уж съм сама, а винаги се намира кой да ми каже наздраве ако примерно кихна.
Мотахме се сега… премислях… подрънквах си стотинките в джоба… лежах на тревата и говорех, а Стифлър ме гледаше с огромните си очи и слушаше… и по едно време му тръгнаха сълзи! Заклевам се, че това бяха сълзи! Успях да сдухам едно…куче! А дори не знам причината за смахнатото си настроение. Няма конкретна. Просто се събудих сдухана и мразяща всичко. “Наакала си се пак” – каза ми rasti и затвори ICQ-то. Звъннах на starly докато се прибирах, тя ми вдигна и на въпроса “ко стаа бе мамунко малка” последва моя отговор “смахнато ми е, исках да чуя нещо ведро”.
Мааамка мууу! На 27 април Охи има рожден ден и аз за пръв път от как го познавам ще пропусна събитието… Много се надявам на именния му ден да не ми мине котка път и тогава да успея да отида по софийско. Остават 2 месеца и 15 дни до заминаването на Иво.
Deadline. :(

5 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Green_Blood
    Posted on 04.04.2005 at 08:48 Permalink

    Бе… знаеш ли, в такива ситуации (понеже аз наскоро мразех всички и всичко) винаги има един човек, който да ми даде следния съвет – Усмихни се. Насила. Ако си се представиш отстрани колко нелепо изглеждаш – “Наакана”, ама ухилена и наистина ще ти стане весело ;Р Басирам се…
    В края на крайщата – тия моменти ги има. И на самота и на сдух… аз лично за себе си не съжалявам за тях. btw, оправи го това “Posted by Nickname: ZLOBA ;P …
    А сега, едно наздраве за сутрешното ти кафе и цигара… погледни колко е часа… тука е 6:44, а аз станах преди час :) ))) и вече я свърших тая работа ;Р
    и НЕ между другото – Зелените те обичат! ;Р

  • sis
    Posted on 04.04.2005 at 11:11 Permalink

    Абее… усмихни се, усмихни се ама… Усмивка със сълзи виждала ли си?
    Пък за моментите на самота и сдух – Анита твърдеше, че това са най-ползотворните и “творчески моменти” в животеца ни…Сигурно е права, поне отчасти.
    Кафето отдавна е изпито, цигарите са презполовили кутията… (Много пуша напоследък, и това ако не е пътя към самоунищожение…)
    И … абе много мразя многоточия, нищо че точно сега не го показвам.

  • Eol®
    Posted on 04.04.2005 at 16:47 Permalink

    Sisok… как успя да “сдухаш” куче,бе рожбо ненагледна?!? да ти се неначуди човек от де ги взимаш тези умения неземни… верно зелените те обичат:)

    PeAcE Y

  • Green_Blood
    Posted on 04.04.2005 at 19:06 Permalink

    Анита е права. Едно хубаво нещо оставя след себе си с тея думи, освен горчиви , гадни спомени (поне за мен)… а иначе – усмивка през сълзи (не от радост) – то там е цялата ирония – опитай се да и се посмееш! :)

  • sis
    Posted on 04.04.2005 at 22:05 Permalink

    Eol ;) Учудвам се да те “видя” тук;)
    Как успях да сдухам куче ли… ми и аз незнам – талантлива съм явно. Обаче Стифлър ревна…имаше сълзи, дето се стичаха от очите по рунтавата му муцуна…Пък за зелените – добре, че поне е сигурно че те ме обичат:) Това наистина не подлежи на съмнение:)

    Фръцло…абе понякога да се смееш над себе си не е толкова добре. Зависи от гледната точка

    “И ако можеш смей се над съдбата, за да не може тя да ти се смей!”

    Всеки си има моменти на безцелно висене в дупката, в абсолютното нищо…Аз видях абсолютното нищо.

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*