Дали…

1

sisgbg: мрън
sisgbg: некфо смахнато ми е… мрънка ми се нон стоп
sisgbg: на моменти се усещам като 14 годишен тийн… в размножителен период
zu : хех… то и аз горе-долу така се чувствам
sisgbg: а.. начи да не го имам за нещо необичайно
zu : само дето от ония тийнеджъри, дето определено не знаят какво искат
sisgbg: хубаво е да разбера, че има и други с подобни симптоми
zu : сигурно щото сме лапета хаха
sisgbg: бе като бех лапе…бех някак… по неебателна
sisgbg: така де… подобни неща ме спъваха, ма не ме събаряха
zu : ми и аз горе-долу така… не че не ми пукаше, ама си вярвах, е не ми пука и се получаваше
sisgbg: е… защо сега самозаблудата не работи така успешно
zu : не сме толкоз наивни вече, че да вярваме на себе си

Дали? :(
/offtopic Зу да ме прощава… дано не е имал нищо против присъствието му тук като главно действащо лице в този постинг.

Days go by…

0

Уморена съм. Физически (и не само…).
В петък Зузу най-после успя да ме вмъкне някак в маршрута си от Варна до Павликени… Не се бяхме виждали от Нова година. Имахме толкова неща за казване. Още вечерта я замъкнах на механа с колегите си – изкарахме си весело… Не знам какъв ром пих, но в момента, в който краката ми прекрачиха прага на апартамента и се почна една… Почти цяла нощ разговарях с “капитан Драйфус”. Странното е, че дори не бях пила много – не повече от 150 гр., не бях и смесвала алкохоли… Както и да е – оцелях. В събота се приповдигнах в 6.30 (та аз изобщо не бях заспивала), минах през банята, вдигнах и Зузу за кафето… Очаквах една софийска групичка да дойде насам, та реших да не ги чакаме у дома, а да излезнем да погледаме магазините, както и да минем през любимото ми заведение – “Дръмс” за по още едно кафе… Към 10ч се разбра, че е имало вероятност Иво да ме изненада отново, но поради поредна пиянска вечер (явно не само аз съм имала тежка нощ в петък) е пропуснал да се събуди навреме. Издивях (естествено)! Последва един “смс чат”, в който установихме, че сме станали максимално директни един с друг…и че това ни харесва. Както и да е – 30 минути след началото на смс тирадата ние бяхме скарани (за кой ли път). След още 15 минути той се обади за да попита “Още ли си фръцната?”, аз – “Не..не много поне”, той – “А, Ок, щото като спря да пишеш и си казах – ей сега пак я овапцах за 7 месеца напред” ;)
Към 12.30 софийската групичка беше вече тук – завлякохме се да ядем пици в “Италия”, последва тур за покупки в “Метро”, а след това се качихме по колите и отидохме на едно прекрасно място – комплекс “Ягодите”, с. Ягода, Старозагорско. Идея нямах, че в това загубено и забутано село може да има такова райско кътче. Софиянци бяха ангажирали предварително една голяма къща (120 лева им струва удоволсвтвието) + 1 по-малка (15 лева на легло за нея). И двете къщички бяха луксозно обзаведени – с вградените му чудесии в кухненската мебел, с кожени канапета в хола, с масивна маса и столове, с красива камина и всичките и тамазлъци, спалните бяха също доста добри… Верандата беше невероятна – с много красив изглед. Надявам се тия дни да докопам някои снимки и може и да постна нещо тук. Това наистина е място, което си заслужава да се посети. Поседяхме с тях до около 18ч. и си хванахме пътя за Стара Загора. Стъпвайки на моята си територия се засилихме да ядем сладоледи в индустриални количества в централния парк ;)
Вечерта, когато се прибрахме със Зузу, последва кратко лазене по нервите ми от страна на Гого… Издържах го. Нямаше да избухна, ако не беше повторил, след това и потретил…Накрая издивях и последва доста грубо държание по телефона от моя страна.
Зузу беше гроги и още към 22ч заспа… Аз се отнесох на РС-то до около 2ч, какво толкова си говорихме с Иво и аз не знам…
Неделя-понеделник: дестинация Габрово. Най-после намерих време да си ида и до там. Невероятно е колко голям е станал Бари за по-малко от месец;) Това куче расте с часове;) И в главата му се въртят само щуротии – за два дни не видях нито едно нормално негово кучешко действие. Като навит на ключе – адски палав…и в същото време много чаровен. А какъв тормоз хвърля на котешкото съсловие не е истина;)
ПРеди броени часове се домъкнах до Стара Загора. Back! Again! Върнех се не само в изходната си дестинация…върнах се при мислите, от които искам някак да избягам…
МРЪН.

Стр. 1/11