„Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! – каза лисицата. – Ще заплача.
- Ти си виновна – отвърна малкият принц, – не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисицата.
- Но ще плачеш! – рече малкият принц.
- Разбира се – каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля – отговори лисицата – заради цвета на житото.
…“
Междувременно се сещам и за „Пътеводител на галактическия стопаджия“, по-конкретно за надписа на кориците на Пътеводителя (който надпис Артър трудно възприе)- Don`t panic!.
Не се паникьосвам, или поне се опитвам да е така. Даже май… е по-добре че заминава.
Няма нищо по-лечебно от времето… и разстоянията.
