“Коооопеелеееееее, баси деня!” – лаф на лапето.
Докато всичко вървеше на криво – изведнъж нещата някак си се наредиха.
Чух се с Михаела, сестрата на Иво. Ок бил, днес се обадил. От два дни бил на бачкане… Първия път не звучал много добре, но за сметка на това днес бил ОК. Живеел в някакъв апартамент, временно настанен е, с още 4 момчета. До края на следващата седмица би трябвало да го преместят в нещо по-голямо и ще бъдат 6 човека под един покрив. За момента нямал достъп до нет, затова и било това затишие. Довечера се разбрахме да и звънна у тях и да ми продиктува домашния (временен) и служебния му телефон… Живот и здраве утре по това време се надявам да успеем да се чуем, стига да не оплета часовите разлики (и да не се наложи да ме псува наум).

Малко след това се чух и със zlatkata, хехе. Всичко си е ток и жица…
Turn the page.
Дано и утрешния ден ме зарадва с нещо добро… Бе не спирам да съм негативно настроена, незнам защо… А до сега 6-тото ми чувство никога не ме е лъгало. Силно се надявам този път да ме лъже… Мда!