Винаги ми е било трудно да измислям заглавия на постингите си тук.
Подгонила ме е пак някаква апатия, клоняща към депресия чак. Както казваше един мой приятел – наакала съм се.
Очаквам си отпуската с огромно нетърпение. Силно се надявам да успеем да се разберем с Охи и да ми погостува малко. Имам нужда от близък човек до себе си. Страшно много ми липсват разни минали моменти, които не мога да заровя и да приема за отминали безвъзвратно. Всъщност май там е основния ми проблем…
Иво пак се е сдухал. Чудя се как да му помогна и как да изровя някой що годе близо до него… Идея нямам как да му помогна да открие човек с вече наета квартира, при когото да се нанесе след 20ти септември, като естествено си плаща наем, консумативи и всякакви разходи… Просто ми е бедна фантазията от къде да изкопая такова “съкровище” ( А искам мамка му! Искам някак да улесня престоя му на гза на географията, искам да е добре и най-после да се засмее истински като го чуя по телефона. Отделно дето тотално се е скапал, неговата апатия в момента е по-силна и от моята ;(
Родителските тела в неделя напускат Стара Загора за около месец… и ще съм сама. съвсем сама, освен ако Охи не се довлече. Не знам да се радвам ли (както обикновенно) или да се спичам съвсем, тъй като нещо едва ли не ме е страх да оставам сама с мислите си. А с мислите си оставам насаме когато няма никой в “моята крепост”…
Пълни глупости пак… ;((

Новата седмица стартира. Мразя понеделници ей! Не е истина как ги мразя…
Като цяло съботата и неделята минаха лениво Размотавах се из празния апартамент, разхвърлях и подреждах наново гардероба си, излизах с познати на по кафе/бира.

Петъчната вечер наистина беше тежка. Събирахме се колеги на “разпивка”, ама не беше просто разпиване, а чисто напиване. Вдигнахме “кръчмата” на главата си, после сменихме механата с “Дръмс” – на по бирички… после се отнесохме в “Гранд” и завършихме подобаващо вечерта към 5 сутринта. Whatever… имах нужда от нещо такова за разпускане. Вярно, че след това се събудих в събота на обяд, отделно цял ден ме цепеше глава, но пък…се чувствах отпочинала
Вечерта се чух и с онова човече, дето е на другия край на планетата, подейства ми разведряващо, звучеше добре (за разлика от всеки дург път).
Към 21 ч. вечерта Таня ми звънна и се разбрахме да излезнем на разходка към 21.30. Помотахме се порядъчно по улиците, говорихме си за… за разни неща. В крайна сметка към 22.30 ч. реших, че съм зверски гладна и се паркирахме на “Хапката”. Взех си тостер + сок, Таня беше само на сокче ;р Не усетих кога стана 23.45… Страшно бързо ми мина времето…

После се прибрах с идеята да заседна на компютъра и да початя… Да ама не! Оказа се, че милия ми доставчик ме е лишил от нет за 2 дни. Не че ми липсваше… Всъщност осъзнавам (но не искам да си го призная!), че ми липсваше контакта с един човек… То пък един контакт…

Неделята бях решила да я проспя, но еднин познат звънна, имал проблеми с РС-то и ме викаше да ида да погледна… Нямам самочувствието на разбирачка… Преинсталирахме Windows и нещата се оправиха генерално. Между другото ХР е добър източник на нерви – на работа често ми се случва да си скубя косите с тази версия… Продължавам да си седя у нас с Windows 98 и честно казано вече не се смея на лафа на баща ми, че за 98 “вече не се произвеждат вируси”
След занимавката с РС-то последва черпене с бира, пак в “Дръмс” (любимата ми бирария тук!) После пак мотаене… дълго висене под душа… после среднощно самотно размотаване по улиците в опити да прогоня някак безсънието… Докато в 2 се прибрах и си легнах като пич И заспах!

А днес е понеделник… Damned, today is fuckin` Monday!
Пф, я да се взимам с ръце!