Moby – Why does my heart feel so bad
why does my soul feel so bad…
…these open doors…
…….
От около 40 минути цикля на Moby. Редувам парчетата Porcelain, Why does my heart feel so bad и най-любимото ми от неговите – Natural Blues. Понякога се вживявам прекалено много в това, което слушам. В случая е така. Обхванала ме е някаква необятна апатия, изпитвам някаква необяснима тъга, сякаш съм загубила нещо безвъзвратно… И ми е едно такова гадно и празно и самотно и… Мамка му как мразя многоточията! Мамка му как мразя моментите в които нямам думи да изразя себе си… или имам думи, но изпитвам страх да задълбая по-дълбоко мислите си?!? Чувствал ли си страх? Страх от себе си? Страх от това, което е възможно да е вътре в теб? Или пък страх от реакцията на околните в случай, че извадиш на показа онова, вътрешното…
Plain talking (Plain talking)
Making us cold (making us cold)
So strong out and cold (so strong out and cold)
Feeling so old (feeling so old)
Plain talking (Plain talking)
Has ruined us now (has ruined us now)
You never know how (you never know how)
Sweeter then tough (sweeter then tough)
(Moby – Lift me up)
Не претендирам за верен английски. Слушам и си тананикам. И си пиша. Просто мисли, които искам да споделя, колкото и безмислени да ти се струват. Възможно е да са безмислени, защото са и недоизказани. Шубе съм. Винаги съм била шубе. Не умея да играя на несигурно. Откривам си картите и силите едва когато съм убедена, че ще спечеля това, което целя. Слабост ли е да те е страх? Или слабост ли е да си пресметлив и да проиграваш в главата си всяка своя крачка, сякаш играеш шах…? Не че знам как се играе шах, това е друг въпрос. Знам обаче, че в тази игра всеки ход се обмисля и предопределя следващия.
Понякога се уморявам ужасно от такива главоблъсканици. Тъпото е, че си го правя сама това … главоблъскането де. Понякога ми иде да излея всичко и да го нарека с истинските (според моите виждания) думи и… да ми олекне. Понякога ми иде да спра да се задоволявам с това, което имам и получавам, а да изкрещя че имам нужда от повече. И да го получа. Понякога… съм такова шубе и такова лайно, че не мога да се понасям сама.
Oh lordy, trouble so hard
oh lordy, trouble so hard,
don’t nobody know my troubles but God
don’t nobody know my troubles but God
Went down the hill, other day
soul got happy and stayed all day
…………..
Went in the room, didn’t stay long,
looked on the bed and brother was dead
…………..
Oh lordy, trouble so hard
oh lordy, trouble so hard,
don’t nobody know my troubles but God
don’t nobody know my troubles but God
Дали?… Едва ли някой би схванал за какво иде реч… дори и негово смешно несъществуващо нищожество God. Не вярвам в него… До момента не ми е доказал с нищо, че го има… А искам толкова малко. Just a sign… nothing else. ….
In this silence I believe I have seen you …
7 Comments
прочетох този пост… след това се нацедих в IRC и видях topic-a на едно каналче, гласящ: “плаха агресивност и яростно търпение” – нищо повече, но нещо недоизказано. не питах за какво става въпрос, тълкувам го по свой собствен начин. приемам го. не се замислям над него. плаха агресивност и яростно търпение… яростно търпение
после препрочетох поста. сега си пускам Linkin Park – Krwlng (Crawling :: Reanimation mix) – полу-баладно такова, много чувствено… и пак стигам до тук и цикля на недовършеното изречение за плахата агресивност и яростното търпение…
Without a sence of confidence
I’m convinced that theres just too much pressure to take
I’ve felt this way before
So insecure
аз също чакам. засега онова, което мога да направя е:
never let ‘em know
never let ‘em see
закон… пусни си With.You от Reanimation – наслаждавай се на текста изцяло.
всеки ден ме убеждават – всяко зло за добро. не вярваш в Бог, аз също, затова си създавам собствена вяра. повярвай и ти…
there’s gonna be the time when…
в отговор на постинга и споделените мисли и чувства – една чужда мисъл:
“Long and hard is the way that out of hell leads up to light”
не че нямам свои, но…когато цитирам джон милтън просто се чувствам cool като нищо друго на света
това е моето бягство от самотата…( и аз мразе многоточията но си правя гаргара с тях every fucking day…защото явно живота е някъде между точките )
why does my heart feel so bad?
отг: за да оцениш истинските неща, когато живота ти ги поднесе.
Фръцле, “аз също чакам. засега онова, което мога да направя е:
never let ‘em know
never let ‘em see” – I`m doing the same long time ago. Явно и това омръзва, и това дотежава щом крайния резултат е на лице при мен – ярост и яд… на себе си. Не че няма решение “проблемацията” – има естествено, но не ми стиска да се изправя и да изкрещя “Не искам това или онова. Искам всичко. Или … искам “достатъчно” за мен.”
Асене, страшно ми хареса онова, за живота, който е някъде между точките. Относно оценяването… Ей богу не схващам какъв е смисъла да оценявам нещо истинско, ако не мога да го имам (или не ми стиска да го имам?!?) Watever… Едно голямо благодаря, че ми се обади на ICQ-то, определено занапред ще си сред предпочитаните ми събеседници. 10x again.
the pleasure is all mine. отново тръгнах на едно пътешествие в пещерата на сенките thanks to you!
с риск да стана досаден само един коментар още. пишеш че искаш знак. всички искат знак. както в онзи филм signs. затова го уважавам. аз виждам signs всеки ден. не, не сам луд.