Новата седмица стартира. Мразя понеделници ей! Не е истина как ги мразя…
Като цяло съботата и неделята минаха лениво 
Размотавах се из празния апартамент, разхвърлях и подреждах наново гардероба си, излизах с познати на по кафе/бира.
Петъчната вечер наистина беше тежка. Събирахме се колеги на “разпивка”, ама не беше просто разпиване, а чисто напиване. Вдигнахме “кръчмата” на главата си, после сменихме механата с “Дръмс” – на по бирички… после се отнесохме в “Гранд” и завършихме подобаващо вечерта към 5 сутринта. Whatever… имах нужда от нещо такова за разпускане. Вярно, че след това се събудих в събота на обяд, отделно цял ден ме цепеше глава, но пък…се чувствах отпочинала
Вечерта се чух и с онова човече, дето е на другия край на планетата, подейства ми разведряващо, звучеше добре (за разлика от всеки дург път).
Към 21 ч. вечерта Таня ми звънна и се разбрахме да излезнем на разходка към 21.30. Помотахме се порядъчно по улиците, говорихме си за… за разни неща. В крайна сметка към 22.30 ч. реших, че съм зверски гладна и се паркирахме на “Хапката”. Взех си тостер + сок, Таня беше само на сокче ;р Не усетих кога стана 23.45… Страшно бързо ми мина времето…
После се прибрах с идеята да заседна на компютъра и да початя… Да ама не! Оказа се, че милия ми доставчик ме е лишил от нет за 2 дни. Не че ми липсваше… Всъщност осъзнавам (но не искам да си го призная!), че ми липсваше контакта с един човек… То пък един контакт…
Неделята бях решила да я проспя, но еднин познат звънна, имал проблеми с РС-то и ме викаше да ида да погледна… Нямам самочувствието на разбирачка… Преинсталирахме Windows и нещата се оправиха генерално. Между другото ХР е добър източник на нерви – на работа често ми се случва да си скубя косите с тази версия… Продължавам да си седя у нас с Windows 98 и честно казано вече не се смея на лафа на баща ми, че за 98 “вече не се произвеждат вируси” 
След занимавката с РС-то последва черпене с бира, пак в “Дръмс” (любимата ми бирария тук!) После пак мотаене… дълго висене под душа… после среднощно самотно размотаване по улиците в опити да прогоня някак безсънието… Докато в 2 се прибрах и си легнах като пич И заспах!
А днес е понеделник… Damned, today is fuckin` Monday!
Пф, я да се взимам с ръце!
5 Comments
it’s another manic monday, i wish it were sunday ( sunday e nai-omraznia mi den prez sedmicata, osobeno kogato vali dujd i e zima – vse edno sum jiv v ada )
da bi na 95 sedialo, ne bi chudo vidialo – kazvashe edin priatel – razbirach. v kushto vse oshte imam edna antika na 95, s 166 MMX Pentium
i dokato vsichki biagat panicheski kum morenceto, s nadejdata che jivota im shte pridobie poveche smisul, sked kato se pohvaliat pred poznati, az otidoh the other way. biah do pleven – kudeto liatoto e redovno nad 40. tozi put biah poshtaden, spored murphy, beshe samo kum 30-na.
a kakvo da kaje edin priatel deto e bil na razmazvasht weekend v nesebar.
tyler durden: this is your life, it does not get any better than it, tui che vikam az da go priemem. shte vzema da iziam edin shiban sandvich
Zdravei,
Iskah samo Mersi da kaja za linka kym moia blog
Сашо, няма защо
Интересни са ми нещата, които чета там. А и точно в момента имам едно другарче, което се намира в “Страната на мечтите” и в общи линии те чета, защото нещата които пишеш ми изглеждат супер… странни и не се връзват с лафа “Страна на мечтите”
Браво на теб! Имаш страшно увлекателен стил на писане
Blagodaria za komplimenta. Ti otkyde chu za moia blog?
Drugarcheto v USA e Ivcho nali? Chetoh bloga ti malko. Kyde v USA e?
Попаднах на блога ти случайно, мисля че за пръв път го нацелих търсейки нещо в Google.
А другарчето ми е Иво, да. В момента е в АрлингтЪн/АрлингтОн (кое по дяволите е правилното? ;р )… И ми липсвааа уа!