“Ей, сисок, спекъл съм се като л*йно… В събота става една година от смъртта на тате… Не издържам вече… Сиво, студено и апатично. И нямах си и на представа, че ще се пръснем така след заминаването на Иво. А бяхме винаги заедно в такива моменти, помниш ли? Не предполагах, че толкова много може да ми липсвате.” – смс от Охи
Двамата, които са ми безкрайно скъпи са зле. А аз нямам какво да направя. И…
Whatever…
Life Sucks Hard.

Не бива да се вричам и да обещавам нещо, в което не съм сигурна. А го направих. Казах му, че може да разчита на помощта ми винаги. По всяко време. Където и да се намира. Е… Сега има нужда от помощ, а аз съм със вързани ръце. Май за пръв път осъзнавам, че само с желание няма как да станат нещата.
И се чувствам толкова…непълноценна… Знам, че той не ме обвинява, но все пак ми е криво, че за ПРЪВ път от както се познаваме той попада в кофти ситуация и единственото с което мога да му помогна е просто да го изслушам… и да се раздирам от опасения, но реално да не мога да направя нищо. Километрите… Винаги са били пречка.

Moby – Why does my heart feel so bad

why does my soul feel so bad…
…these open doors…
…….

От около 40 минути цикля на Moby. Редувам парчетата Porcelain, Why does my heart feel so bad и най-любимото ми от неговите – Natural Blues. Понякога се вживявам прекалено много в това, което слушам. В случая е така. Обхванала ме е някаква необятна апатия, изпитвам някаква необяснима тъга, сякаш съм загубила нещо безвъзвратно… И ми е едно такова гадно и празно и самотно и… Мамка му как мразя многоточията! Мамка му как мразя моментите в които нямам думи да изразя себе си… или имам думи, но изпитвам страх да задълбая по-дълбоко мислите си?!? Чувствал ли си страх? Страх от себе си? Страх от това, което е възможно да е вътре в теб? Или пък страх от реакцията на околните в случай, че извадиш на показа онова, вътрешното…

Plain talking (Plain talking)
Making us cold (making us cold)
So strong out and cold (so strong out and cold)
Feeling so old (feeling so old)

Plain talking (Plain talking)
Has ruined us now (has ruined us now)
You never know how (you never know how)
Sweeter then tough (sweeter then tough)

(Moby – Lift me up)

Не претендирам за верен английски. Слушам и си тананикам. И си пиша. Просто мисли, които искам да споделя, колкото и безмислени да ти се струват. Възможно е да са безмислени, защото са и недоизказани. Шубе съм. Винаги съм била шубе. Не умея да играя на несигурно. Откривам си картите и силите едва когато съм убедена, че ще спечеля това, което целя. Слабост ли е да те е страх? Или слабост ли е да си пресметлив и да проиграваш в главата си всяка своя крачка, сякаш играеш шах…? Не че знам как се играе шах, това е друг въпрос. Знам обаче, че в тази игра всеки ход се обмисля и предопределя следващия.
Понякога се уморявам ужасно от такива главоблъсканици. Тъпото е, че си го правя сама това … главоблъскането де. Понякога ми иде да излея всичко и да го нарека с истинските (според моите виждания) думи и… да ми олекне. Понякога ми иде да спра да се задоволявам с това, което имам и получавам, а да изкрещя че имам нужда от повече. И да го получа. Понякога… съм такова шубе и такова лайно, че не мога да се понасям сама.
Oh lordy, trouble so hard
oh lordy, trouble so hard,
don’t nobody know my troubles but God
don’t nobody know my troubles but God

Went down the hill, other day
soul got happy and stayed all day
…………..

Went in the room, didn’t stay long,
looked on the bed and brother was dead
…………..

Oh lordy, trouble so hard
oh lordy, trouble so hard,
don’t nobody know my troubles but God
don’t nobody know my troubles but God

Дали?… Едва ли някой би схванал за какво иде реч… дори и негово смешно несъществуващо нищожество God. Не вярвам в него… До момента не ми е доказал с нищо, че го има… А искам толкова малко. Just a sign… nothing else. ….

In this silence I believe I have seen you …