Е на такова парти, на каквото бях снощи (всъщност то продължи до 6:00 ч тази сутрин;) ) не съм била скоро! Бях на Бузлуджа – за втори пореден weekend: първия път по повод банкет на фирмата, а сега… сега по случай рожденния ден на откачалника с най-веселото излъчване, с най-заразителната усмивка и с руси буклички (здрасти Зу ;р ).
ЖЕСТОКО! Просто нямам думи. Последиците от купона са мускулни трески по краката, ръцете , дупето (?!?!? това е необяснимо и за мен!)- от танци-манци и подскачане, корема и скулите на лицето – от смях.
Имам си и “трофеи” от това party – някаква ГОЛЯМА деруга по дясната ми ръка, която нямам спомен от къде точно се е появила + една много малка частичка от мозайката на “чинията” на Бузлуджа…
Евала на всички присъстващи;) Не бях пила изобщо, но изтрещяването беше пълно;) Просто това русото същество умее да събира хора около себе си и да им предва настроението си.
Зу, от сега си ангажирам покана и за догодина… Всъщност… Ае пак на хижа другия месец? ;р
Щеше да напиша много неща, ама просто не мога да коментирам, все още превес над умората ми има еуфорията от миналото събитие. И все пак… пак да кажа: ЖЕСТОКО ПАРТИ, рЪзбиЙш ли уе, копеуе!
Сега се сетих за нещо, което Иво ми сподели при един от последните ни разговори, беше нещо от сорта на “Искам да видя много хора, познати и непознати, събрани на едно място, без да капризничат, просто да се кефят на момента, че са заедно и да си правят партито…ама е трудно”. Сега, преди малко набрах телефона му в USA, събудих го и му казах “Копеле, да знаеш, че това е осъществимо. Видях го! Участвах…”…