music: Red Hot Chilly Pepers – Under The Bridge
настроение: никакво
Студ. Зъзнене. И пак студ.
Празниците заплашително приближиха… какво ти приближили, направо ми дишат във врата. Не съм купила нито един подарък /все още/. Нямам настроение. А и няма нищо по-досадно от безкрайното препускане по магазини и умуване на кого какво ще му хареса. Незнам…
Всяка година по това време нещо ми става. Не ги обичам тия зимни празници и това е. Цялата тая какафония, целия този бал с маски, цялата тази гадост ме побърква. Грам спокойствие няма. Сигурно в мен е проблема – не е възможно целия свят да е крив… по-скоро аз съм му крива.
Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 2 месеца – все едно с вълшебна пръчка излетя това време.
Отрязох част от дългата си коса. Не много – 5-6 пръста. Едно “вечнозелено” коментира това: “Ауууу, що така, бре?:( КО станало? Хъммм….ако една жена иска да промени нещо в себе си…то, знаеш, първо започва с косата;) Здравей, нова жено!:) btw…аз също си я поорязах…ам промяна едва ли ще настъпи :Р”. И при мен промяна едва ли ще настъпи. В интерес на истината някъде дълбоко в себе си знаех, че искам точно това – да променя нещо в себе си. Промених само черупката. Ще ми се някак да се променя цялата и да забравя, че съм се познавала.
На Коледа ставали чудеса…
Дали?
Нали?
… Надали…
Чудно, как ли се чувстват онези с амнезията… Какво ли е да се събудиш голям човек и да не помниш нищичко от досегашния си живот… И какво ли е да се градиш наново. Сам.
