Пак ме скосиха… В момента умувам дали да не отида в офиса и просто да си подам молбата за напускане. Сервираха ми 20 страници технически превод от български на английски… за търг за Марица Изток. До петък. Е не мога, а и не ми е работа…
Писна ми ((((((((((( И снощи висях на работа до 21.00 ч… пак с простотии… пак заради ТЯХНА /на шефовете/ несвършена работа. Почва да ми е все тая дали съм си намерила някаква работа преди да напусна или ще напусна преди да съм уредила някакви пари за по-следващия месец… ПИСНА МИ!
Между другото днес навършвам четвърт век. Радостта ми е, че много приятели и познати се стиха за мен… Обаче в момента не мога да си напъна мозъка и да измисля нещо “дълбоко философско” по тоя повод. Просто… благодаря на всички. You know, that I love ya all.