Айде пак упорито стискане на палци до понеделник.
Днес мина доста добре – очаквах нещо важно за мен и ето на, мина. Сега се надявам крайния резултат в понеделник да е точно този, който искам. Ако е така – ще взема да повярвам, че понякога стават чудеса.
Сетих се и за някогашния ми мерак да се пренеса в София… там някъде се открехва една врата и ако уловя момента и си свърша добре работата – нищо чудно да сменя (за пореден път) местожителството.
За момента всичко е все още под ГОЛЯМ въпрос. Не ми остава нищо друго, освен да чакам, мрЪн… Мразя да чакам…

****

Смених цвета на косата си. Бъзикат ме, че това е признак на някаква радикална вътрешна промяна. Аз за себе си не намирам такава, но пък никак няма да е зле, ако в действителност нещо в мен се е променило. Ето още едно нещо под въпрос
Цвета е нещо средно между тъмночервено и лилаво и аз лично се харесвам. Много. Тия дни, ако някой от приятелите ми успее да ме снима “красива” – може и да се покажа ))

****

Уикенда се очертава обещаващ, но… таен. Не смятам да го споделям предварително. Само се надявам Линна да е била права. А сега е крайно време да се захвана със събиране на багаж. И да не забравям шишето Смирнофф

****

Все още се чудя какво да дам на _този_който_ще_лети_в_средата_на_май_. Замислям се за някакво CD с етно… Продължавам да събирам идеи;)