Масов гроб inside of me

5

Имам една камара дискети, които сигурно вече 4 години си седят в чекмеджето. Днес реших да поразгледам какво има в тях… Попаднах на спомени. По-голямата част от тях бяха хубави, имаше и такива, които определено успяха да ме сдухат. Сега си правя компания с чаша “Смирноф” и се опитвам да подредя нещата в главата си. За пореден път вътре в мен е хаос.
Около обяд си говорих с Анита, стана дума за масовия гроб от мисли и чувства, които всеки човек погребва някъде много дълбоко в себе си. Как винаги се стига до момента “Не мога повече. Не издържам.”… и как в крайна сметка се оказва, че сме като бездънна яма, която все пак може и поглъща още и още. В крайна сметка обаче човек е уязвим и всеки път, в който прибавя по нещо в споменатия масов гроб се сещаме за всичките ония уж погребани недоразвити страсти, желания, провалени планове – “И всеки път сълзи валят, когато някой губи…” /сетих се за една песен на Марияна Попова/.
Следобеда проведох друг разговор, с друг човек. Беше за около 30-40 минути, достатъчни, за да бъде разровено погребаното, да бъде изкарано наяве, да бъде преживяно отново… и да се очаква същото, но по-силно и по-болезнено. Вдъхвах кураж на някой, за нещо, от което буквално ми омекват краката и ми се насълзяват очите. Лигавех се на микрофона казвайки неща от сорта на “Ама как няма да стане! Ще стане! Ще видиш. Махни тия негативни мисли и вземи да си вярваш, че си късметлия.”
Започнах пак да си задавам стария въпрос: ако се притесняваш за някого толкова, че да загърбваш своите проблеми, ако неволите и тревогите на този човек вълнуват твоята душа… ако изпитваш необясним страх за него и предпочиташ ти да поемеш ударите, които ще се стоварят върху му… ако ти се иска да живееш в неговия личен свят… значи ли това, че обичаш този човек?
Отговорът е НЕ.
Единствената мисъл, на която ме довежда е… че трябва генерално да променя нещо. Означава и че е крайно време… нещата да си дойдат по местата. И мощите от масовия гроб да се изхвърлят … ненужни.
Наздраве… или по-скоро “Амин” …

Take A Good Look In Your Heart; Tell Me What Do You See?
Its Black And Its Dark, Now Is That How You Want It To Be?
Its Up To You; What Do You Will Decide Your Own Fate
Make Your Choice Now For Tomorrow May Be Far Too Late
(DIMMU BORGIR – Burn In Hell)

Шмат – шмат

2

Изминалите дни изкарах в размотаване насам-натам. Ходихме с група познати на хижа в Габровския балкан – крайния резултат е мускулна треска във всяка част на тялото ми. Весело беше… умишлено няма да предоставя снимков материал, понеже повечето неща не са за показване :)
Освен това си направих една разходка до Търново с идеята да се видя със Зузу. Старопрестолния град ми липсваше… И сега ми става едно такова мило и тъжно като се сетя за 6те години, изкарани там докато учех. Ама че времена бяха:)
За пореден път доказах (и на себе си), че съм непоправима шматка. Когато реших да извадя фотоапарата и да снимам нещо… установих, че батериите му плачат за зареждане. Поради тази проста причина – снимките са само 3. мрЪн! И пак не можах да увековеча любимата си бирария там – City Pub :(


Това е “Самоводската чаршия” във Велико Търново. Колко пъти съм си търкала подметките по нейните камъни…

Ето го и стария антиквариат, още си е на същото място – точно срещу онова старо дюкянче, където правят невероятен кадаиф!

Баири. Една основна черта на градчето. И каквото и да снимате – излиза лееееко килнато. Особено ако сте аматьори като мен ;р

Finger

1

Чудесен ден. Изпълнен с приятни занимания и срещи. Част от тях доста ползотворни. Понаучих това-онова за разни хора, поговорих си с приятели. Завъртях няколко телефона, най-после се чух с Кремена – окръжния съдия за област Габрово, с която има няма от 3-4 месеца се каним да излизаме заедно, ама все нещо става и все се разминаваме в моментите, в които аз съм си в Габрово. Е, сега няма да се разминем… А какъв живот си живеехме някога в Търново заедно… Та имам някакви планове за близките дни, но преди това… планина + приятели.
*******************
Междувременно в продължение на около 2 часа се моткам шахматно из резултати изкарани от Google за няколко думички… Сондирах конкретно за “глупаци”, “тъпанари” и “малоумници”. Попаднах на най-различни резултати, извадих си няколко, които ще изБложа тук. Повтарям, че подбраните изреченийца са съвсем хаотични :)

”Само гениите и глупаците са интелектуално независими” – Станислав Лец.
“Е, глупаците все пак не са друг биологичен вид. В края на краищата, разума е само още едно сетиво. средство за реакция на дразненията на околната среда, както слуха, зрението …”
“Из Закон на Мърфи:
Нищо на този свят не може да се извърши без грешки, защото глупаците са така изобретателни!”
Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.“ Гьоте
“Талантливите и кадърните са на върха. Глупаците са по земята и хапят (ако някой им даде)”
Тъпанарите са навсякъде, не може да ги спреш. Изобретателни са и винаги намират начин да те нервират. Винаги са наоколо, независимо колко усилия полагаш да се махнеш те пак не изчезват.Неизбежно е!”
“Има два вида хора – малоумници и неудачници. Проблема е, че малоумниците са 10 00 0 000 00 00 пъти повече. Живеем в страна, в която всеки си е поставил за цел в живота да те преебе, а ако ти не искаш да преебаваш никой значи си просто глупак. Простотията е навсякъде – крие се като хлебарка по ъглите и каналите, но когато стане тъмно и никой не гледа, изпълзява и залива всичко с вонящите си пипала. Тук всеки изблик на ентусиазъм е обект на присмех, а на бездушието и примирението се гледа с уважение.”
(Ето това ми хареса най-много: )
“Глупостта и простотията са различни неща (често дори нямат нищо общо) Глупостта е от бога, тя е природно явление, никой глупак не е виновен, че толкова му е дал господ… Глупаците са равномерно (статистически) разпределени сред всички съсловия и образувателни равнища.
Виж, с простащината – там нещата са по-така… Простотията се придобива, усвоява, и усъвършенства (е, сигурно е нужна и дарба!!), но въпреки това, да се показва пред хората си е просто въпрос на лошо възпитание”
********************
********************

В блога на Антония преди време попаднах на ТОВА <- click!, като най-много ми хареса следния 3ти закон на човешката глупост:

Глупав е всеки човек, който причинява загуби на друг човек или група от хора без да извлича полза от това или дори причинявайки загуба за самия себе си.

*************
Зачудих се какво разбира всеки под понятието глупост – и респективно глупак. Дали глупостта е равнозначна на простотията и простащината, дали глупаците са хора с нисък интелект и ниско образование или са простаци? Старите хора казват – от глупостта си тегли. Дали глупоста е неадекватна реакция на събития, обстановка, окръжаваща среда? Дали глупакът е простак или нискоинтелигентен? Или – докато умните се наумуват, лудите се налудуват…
Или е просто най- стария образ в човешката история – Иван Глупака, Simple John, Иванушка Глупака…..

Сетих се и за подписа на мрЪнкалника във форума, който е достоен завършек на изписаното до момента (copy-pasteс едно леко изменение):

I see dumb people…they’re everywhere…they walk around like everyone else…they don’t even know that they’re dumb…аnd…many of them…THEY
DON`T POST HERE!

Ако има някой, който си има гледище по въпроса – нека си го каже :)

Стр. 3/3123