Спирам да пиша тук.
От този момент нататък всичко, което съм решила да “излея” на това място ще е “Save as draft”. Няма да публикувам.
Не, не на 100% – чат-пат ще поствам нещичко, но първо – няма да е толкова често, второ – няма да е свързано по никакъв начин с вътрешните ми терзания, трето – нищо лично.
Предполагам, че до 2-3 месеца ината ми ще свърши и ще си вляза в крачка пак.
Или пък ще се “преместя”… незнам.

Предизвиках неочаквани ответни реакции.
Изобщо нямам желание някой да ме хваща и да ме влачи. Обикновено се оправям сама. И сега ще е така – като няма нищо за четене – няма и за какво да се притеснява някой и няма защо да се чувства длъжен да ме влачи. Никога не съм искала ничия помощ! И сега е така! На писмено зададени въпроси “как си?” и “какво правиш?” ще си отговарям жизнерадостни имоутиконки (леле, как се пише на кирилица тази дума…). Последното от което имах нужда беше “овикване”.
Това си Е (беше) моето сметище за душевен отпадък.
Сега и аз като Софиянски трябва да търся ново.