Some days I wanna quit

2

3.40 сутринта.
Телефонен звън.
Зарадвах се да го чуя, колкото и да се противя на тази приятна тръпка.
“Добре съм…Липсвате ми.”
И ти ни липсваш.
“Кога ще се чуем пак?”
Незнам… когато – тогава.
Много думи… в множествено число. Единственото число нещо ме плаши вече… и него явно.
Стана ми хубаво. Стана ми и тъжно. Оплетено – то кога ли нещо е било ясно…
“Получих нещата. Благодаря.”
Моля.
“Прочетох и единствения лист.”
Не искам да го коментираш.
“Осъзнавам написаното”
Нима?
“….”

Исках да пиша и за други неща от изминалата седмица, но нещо желанието ми се изпари изведнъж.
Има ли начин една прочетена хубава книга да бъде забравена просто така?
И ако е вярно, че едно нещо, ако се случи повече от веднъж… то непременно ще продължи да се случва – то… кога ще се случи пак?

I don’t mind most of the time
But you push me so far inside

***
Тия дни превъртам четири албума на Любэ. Мислех си, че съм забравила руския – мне, не съм!
Хубави песни… ама и те тъжни.

***
Welcome back кипарис, липсваше ми.

Today is THE DAY

0

3 неща за днес:

1. Ще ставам кръстница на момченце :) Днес видях втората му снимка… на 3 месеца и половина е :) Имам още 6 месеца да избера име – тежката задача се падна на мен, като единственото изискване е бебока да НЕ носи буквата/името на някой от бабите/дядовците :)

2. deni_f от днес е омъжена жена :) Чак ми е трудно да си го представя това :) Адски се радвам за нея – след толкова години най-после намери Него… Мога само да и пожелая дъъъъълги години безоблачно и слънчево съжителство :)
(И да не забравя, че един ден Силвия ще дойде… и ще иска да я заведат на мач на Ювентус – “Forca Juve!” ;р )

3. Иво има рожден ден днес. Става на 23… Не ми се иска да пиша за него, защото рискувам да предизвикам пореден водопад от нежелани коментари… Просто се надявам да е добре и да си дойде жив и здрав… и помъдрял… и да е загубил достатъчно, за да оцени какво има … и какво е имал.
А, да – и да е получил оная тениска на Ювентус (макар да имам гадното усещане, че българската поща се е о*рала)…
И не, не му се обадих (знам, че има хора, на които това им е любопитно). Този път наистина съм се заинатила със себе си и смятам да се самонадвия!

Pics

2

Съвсем набързо – малко днешен снимков материал от последната ми разходка из Стара Загора:

Някой много умело е разкрасил фасадата на панелката си ;)
***

Тази стена ми хареса още повече…
***

А ето на това си му викам заплаха ;) Култова табела!
***

Небето беше невероятно, на живо изглеждаше 100 пъти по-красиво!

ЧРД ;)

0

Честит рожден ден на един нервен потребител ;)
С пожелания за мнооооого здраве… и по-малко вироглавост ;р
Мам, ЧРД, и да слушаш повече ;pPp

Here I am.

2

Понякога е нужна тишина.
Понякога е нужна и самота.
Понякога е нужно да се скриеш от всекидневната суета и да потърсиш малко покой.

Починах си – не много, но достатъчно, за да заредя батериите за следващата седмица, да наточа ноктите си за разни лоши хора.
Продължавам да търся покой, продължавам и да се опитвам да забравя.
Сещам се за филма “Мерлин” – как можем да унищожим една лоша магьосница? Със забрава – най-сигурния начин.
Как да се науча да подготвям себе си за загуби, от които най-много ме е страх? Къде да намеря един истински Йода, който да си ме води за ръка… и как се става джедай, ако никога не си искал, а и не си можел, да слушаш какво ти казва някой… и да изпълняваш? Да слушаш и да изпълняваш?

Колко подреден изглежда живота с правила. И спокоен…
Искам си спокойствието, онова, постоянното… Искам да не се бия през ръцете, когато искам да се уверя, че някой е добре…
Искам да забравя.

Миналата седмица изпълних една детска мечта – една тениска на Ювентус с номер 10 на гърба пътува към… г*за на географията… + първото и последно писмо. Дано стигнат до следващия петък.

***

А Джулай морнинг мина според очакванията ми. Приемам го много емоционално и ми е трудно да описвам. Беше хубаво. Беше си моята нощ, с моите мисли, с моите спомени, с мои хора, които обичам по един или друг начин. Беше… мммм :)

Стр. 1/11