2 приказни дни! Почти 3 даже… Заминаването ми в петък беше инфарктно – автобуса за Варна (последния автобус, преминаващ през Стара Загора с крайна точка Варна!), който бях набелязала да хвана се оказа пълен – това според кукумявката на една от касите нашата автогара… Почоплих из Google и установих, че проклетия автобус идва от Пловдив [...]
I know it seem hard sometimes but Remember one thing Through every dark night, there’s a bright day after that So no matter how hard it get, stick your chest out Keep your head up, and handle itMe against the world Слушкам си 2 Pac (ужким трябва да ме накара да мисля позитивно с тия [...]
Пак ми е едно такова… никакво. Странно чувство за непълноценност ме е обзело – имам чувството, че всичко, с което се захвана става… ама става с родилни мъки или с хиляда перипетии. Как няма едно нещо, дето да се случва по нормалния начин! И нямам време. За нищо… буквално… Абе не знам какво струвам и [...]
Нали казах, че нещата се случват с небивала скорост напоследък… Е със същата тая небивала скорост миналия понеделник си бих камшика към Бургас Не за да ида на плаж – НЕ! Идеята беше да ударя едно рамо на Цвет… и да видя как се случват нещата с отварянето на един нов офис някъде. Как се [...]
Tired! Не вярвах, че ще се престраша да си призная, че съм УМОРЕНА! Алелуя! Най-после! Ама толкова уморена, че нямам сили за нищичко Сбъднах две мои малки мечти – „да спра да мисля“ и „да нямам време за излишни глупости“. Напоследък нещата се случват адски бързо – даже не успявам да осмисля всичко. Утре е [...]