Доста време не съм писала, мДааааМ… не защото нямам какво да пиша, а защото нямам време… когато пък имам време – то това дето си струва писането е станало тоооолкова много, че ме хваща мързела и не правя нищо по въпроса 
Та малко стара информация – имах 3-4 дни работна почивка (хехе, знам че двете думи се взаимоизключват, нооо… факт!) около средата на Февруари. С Цвет и Стоян се чудихме къде точно да идем и в крайна сметка решихме, че крака ни не е стъпвал в югозападна България и… ей ни на – на път към “Петрелийски” – с. Огняново, в близост до Гоце Делчев. В последния момент и Петя реши да се присъедини към нас В крайна сметка една кола от Варна се засили натам… и една кола от Стара Загора също. Пътя от Стара Загора ни отне около 5 часа, минахме през Юндола Този край на родината ми беше напълно непознат – минавала съм от там като дете, но нямах никакви спомени… Някъде из прохода Юндола попаднахме на това:
Не бях виждала сняг тази година – е, това на снимката компенсира пропуска Невероятно красиво място!
Така… сега продължавам с “разказ в картинки”
Ето го и хотелчето:
Бяхме си взели четиримата един апартамент – хол, баня, спалня и още една стая с две легла. Като цяло мястото е уютно, подразни ме единствено факта, че за 4те дни, през които бяхме там нито веднъж в стаята не беше влязла камериерка. Басейна е външен, но има и маааалка закрита част (нещо като шатра), 35 градуса е водата… топъл, но не колкото този на Чифлика И водата в Петрелийски понамирисваше, хехе
Уцелихме много хубаво време и решихме първите 2 дни от почивката да се отдадем на обиколки…
1. Минахме през местността “Попови ливади” в Пирин:
2. Ходихме до Кулата:
3. Почувствахме се европейци (хахахах) – минахме границата само с лична карта… и се върнахме бързо, защото (както каза нашия митничар) “европейските цени нещо не ни се нравят”
4. Огладняхме… и отидохме да хапнем в … Мелник. Страаашен боб правят там
5. Разходихме се и до Рупите – да видим храма на баба Ванга:
6. По пътя към Рупите сякаш бяхме попаднали в машина на времето и се бяхме върнали поне 80-90 години назад. Гледки като тази бяха нещо съвсем обичайно…
7. На връщане от Гоце Делчев към Стара Загора минахме през Благоевград:
8. Минахме покрай Рила – и там имаше сняг
И още няколко снимки, които са увековечили скъпи моменти От рода на … първата чисто нова служебна кола, на която се качвам… и карам… и ще карам още дълго време (дай Боже!)…; смешните каски на Цвет и Стоян… и още по-смешни сламени шапки на мен и Петя…
P.S. А вчера бяхме в Търново – разнасяхме едни монитори между няколко офиса (Ради правилно ни казва “хамали” на нас )… освен че счупих краката на Стоян от ходене по камънаци и калдъръмени улички – успях да обиколя всичките си любими места… и ме подгониха едни спомени, ееех… Много важни за мен неща водят началото си именно от този град…
Имам още тооолкова много неща за разказване/показване… И това ще стане, след края на поредната командировка идната седмица
Съвсем без връзка да кажа, че имаше един лаф от рода на “Намери си работа, която да ти е хоби и ще видиш как цял живот няма да имаш нито един работен ден!” Вярно си е!
