Миналата седмица беше луда… толкова луда, че към края и тотално бях изпращяла и от нерви… повръщах на всеки 20 минути. Пих разни хапчета – не ми минаваше, ставаше по-зле. Пих разни чайчета – ефекта беше същия.
В петък, след края на работния ден и след като бях обиколила дестинациите Пловдив, Пазарджик и Велинград, си награбих куфара, хвърлих го в Пежото и се метнах зад волана без ясна идея къде отивам. Запалих, хванах пътя към Габрово – мислех да си ида на село и да спра телефоните… Габрово го претупах набързо и го подминах. След това се зачудих стигайки до Велико Търново на къде да поема – първо хванах пътя за Русе, после завъртях и се засилих в посока Варна. В крайна сметка стигнах до там, даже ако трябва да съм точна – подминах и Варна леееко…
Ето снимка 
От Галата.
Вечерта попаднах на плажа, в близост до някакво заведение с жива РОК музика – изпяха се много евъргрийни (и аз бях там, и аз пях). Почувствах се леко като на Джулай… макар и малко самотна.
Anyway … важното е, че повръщането спря.
И че след 38 минути отново ще е понеделник и лудницата ще е пълна…
Отделно се чудя дали постъпвам правилно/неправилно, честно/подло спрямо някой… или в крайна сметка всеки има правото да си търси място под слънцето както намери за добре… и всеки избира какво да направи за себе си и какво за околните. А и… абе в крайна сметка всеки е малко или много егоист, нали?
А дали ще си блъскам главата, ако „нещо“ се случи? Или доверието ми ще бъде оправдано… Знам само, че се чувствам леко като между чука и наковалнята… в онази неудобна надупена поза, нда…
И още нещо – ясно и точно: аз не съм принцеса, но съм изморена от принцове и си търся жаба.
Подобни публикации:
Готино писмо само на края молко не го схванах . Ако питаш мен във всеки принс има по няколко жаби . А иначие ти си си Принцеса – обаче не обръщаш внимание на граховите зърна .
и сама ли направи тоя трип?
@ Анонимен – я да сикажеш кой си… явно ме познаваш. Далеко съм от „Принцеса“, а за граховите зърна – тц… не си прав. Старая се да обръщам внимание на всичко… мрЪн
@ zlatkata – сама, по магистралата, с 4-5 почивки и около 7-8 часа път общо
И само Green Day да напомня
Ако обещаеш да не ме целуваш съм вечно твой. Жабчо