Comments on: It`s just one of those days…

By: Bonboni

Bonboni — Mon, 29 Oct 2007 14:48:32 +0000

Sis, честито за офиса Дано нещата провървят. Не искам да те стряскам, но малко са кадърните и образовани хора, които остават във Велинград Това най – много го забелязвам по сестра ми – тя работи в един хотел (няма да правя реклама) и отговаря за ресторантьорската част, та от нея знам, че имат голямо текучество на персонала, тъкато не могат да си намерят кадърни кадри. Така, че не им гласувай прекалено голямо доверие, докато не докажат, че го заслужават В CV-тата може да са написали, че са най – кадърните, но нали знаеш, че рядко това, което е написано в CV-то е 100% истина.

By: sis

sis — Sun, 28 Oct 2007 17:08:32 +0000

U2 Stuck in a moment се нарежда сред любимите ми песни от доста време С тази песен започва и едно от CDтата, които слушам най-често в колата докато снова насам-натам из България… Не знам защо като я слушам моментално в главата ми се прокрадва и “Законът на Мърфи”… асоциации разни.

А Пловдив – Пловдив може да се каже, че е “последната ми” по-трайна дестинация – намира се горе-долу в средата на Южна Бг и затова е и “пристанището” в което съм решила да отсядам най-често – чисто географски погледнато този град се пада на ключово за мен място… имайки предвид, че хвърча кажи-речи из цяла Южна Бг.

Bonboni – съвсем скоро се занимавах с откриването на офис в твоя град. И често отскачам и до там – да нагледам как вървят нещата…
Брей, така като чета – България се оказва наистина малка – имам точки на пресичане с доста хора

By: deni4ero

deni4ero — Fri, 26 Oct 2007 11:43:07 +0000

Sis, привет и от мене! И мене не ме знаеш, и аз не те знам, но ми хареса … как да го кажа … чистотата на чувствата, които изпитваш и начина, по който ги показваш. Затова си позволявам да ти пиша Още повече, че и аз съм от Пловдив. Когато четях за стареца, на когото си дала цигари и хапване, едно нещо изригна в мене – хвала на такива хора! Казвам го най-чистосърдено. Другото, с което ме спечели е Металика. Навремето, когато бяхме малди (или по-малки ) и аз ги слушах, а мъжа ми е може би най-големият им фен. А за останалата част мога само да ти цитирам U2 и песента Stuck in a moment you can’t get off. Има страхотно послание и ако искаш можеш да я чуеш. Мене лично доста пъти ми е помагала да не се задълбавам още повече и да видя, че има и надежда
Успех, лек и усмихнат ден!

By: Bonboni

Bonboni — Wed, 24 Oct 2007 15:20:39 +0000

Sis, усещането, че ‘ти’ не си ‘ти’ е всеобщо. И аз го изпитвам. Не знам откъде идва .. може би, от там, че не си “ти” единственото нещо, с което се занимаваш по цял ден, че не можеш да правиш каквото си поискаш, във времето, в което го искаш. А ежедневието толкова те грабва, че нямаш време за себе си. Преставаш да правиш малките неща, които преди са те радвали, защотото “сега имам по – важни неща за правене” и така след като известен период, в който “ти” си на заден план, започва да се появява това усещане. Не знам, така си мисля аз. А то като ти се появи усещането, че си се загубила почват да ти се появяват и празнините. Нищо вече не е твое и малко са нещатата, които са ти мили. Почти нищо не може да ти донесе истинска радост – нито нещо материално, а за духовното … ех духовното все по – повтарящо се и еднообрано почва да изгелжда … А работата е тя може да носи удоволствие, но не може целия свят да се върти около нея, нали?
Аз лично последните години толкова свикнах да си сменям “жилището”, че дори в момента, когато вече си имам собствено се чуствам като на квартира. Дори когато се върна при нашите във Велинград за някой уйкенд не мога да се почуствам “вкъщи”. Защото ли? Ами и този уикенд пак минава в търчане – този път в опити за наваксване на пропуснати срещи с отдавна не виждани хора. И така … накрая почваш да се чустваш като тревиалното “дърво без корен”, а иначе всички ти се възхищават.
И така май единственото, от което се нуждаем е издръжливост и да спомени да ни напомнят кои сме, за какво се бори и от какво имаме нужда.
Лека вечер от мен:)
P.S. Траун – никога човек не е сам – явно всички кръжим по дестинациите ПЛ – СФ

By: sis

sis — Mon, 22 Oct 2007 11:44:53 +0000

Bonboni и аз не те знам коя си, но ми хареса написаното… с тази разлика, че никога не съм се възприемала като част от “висша класа”. Аз съм си аз… водя този начин на живот от 2 години и вероятно ми е дошъл предела Парадоксалното е, че ужасно обичам работата си и… не мога да я зарежа. Проблема ми е в баланса – не мога да го постигна, нямам личен живот и все по-често това ме “сдухва”. Усещам липси и празнини… Anyway. Не мога да си позволя да гледам дори животинче (а съм им фен на животните!) поради простата причина, че не знам “утре” къде ще съм…
Живяла съм с малко пари и не ми е било зле – напротив. Сега взимам доста добра сума, но колкото и изтъркано да прозвучи – парите не са най-важното! Или аз съм дебил и все още вярвам, че основната движеща сила у хората е някоя идея, която ги е запалила, а не парите, които получават…
Траун – де да бяха само тези 2 града…

Продължавам да правя опити някак да се “намеря”, но не мога да се отъра от усещането, че съм се “Загубила”… и е тотален хаос в мен