Когато нещо се случи извън нормите – откачам.
Особено се побърквам, когато се прекрачат чисто морални и етични житейски норми.
Не разбирам защо хората трябва да крадат – това си е престъпление…
А когато някой краде от мен – тогава приемам нещата като личен провал, защото малко или много съм повярвала в този човек… не на 100% (аз на никой не вярвам безрезервно), но поне достатъчно, за да му поверя нещо ценно.
За последните 2 седмици се занимавах с няколко такива човека и… вече ми идва в повечко. Миналия петък се бях сринала и си казвах, че не мога да понеса нищо повече – е, понесох поредното.
И това вече беше капака. Пак съм down. Защото или аз съм тъпанар или… и аз не знам вече, но тотално оплитам представите си за света. Дваш шанс на някой да прави нещо, да се развива, да изкарва доста добри пари, които всеки месец растат като сума и …
Too much shit! Too much of all…
Shit shit shit shit shit!!!
Понякога ме избива на агресия, наистина ми иде да хвана и да набия поне един… И ми се говори с някой, който ме познава и би ме разбрал. И… пак няма с кой. Всеки път, когато искам да излея нещо се оказва, че всъщност трябва да го изливам… тук.
Само ако можех да върна законите на хан Крум…