Студ. Зъзнене. И пак студ. Декември заплашително приближи… какво ти приближил, направо ми диша във врата. Всяка година по това време нещо ми става. Сигурно в мен е проблема – не е възможно целия свят да е крив… по-скоро аз съм му крива. Отделно дето не усетих как се изтърколиха последните 3-4 месеца – все [...]
С какво са готови да се разделят хората, за да постигнат това за което мечтаят, замислих се. Понякога се отнема свободата да бъдат това което са, като я заменят с фалшивото усещане за щастие. Много се подвеждат… само и само да усетят задоволството от това че могат да се отърсят от копнежа поне за малко. [...]
Трудно е да пишеш, когато времето ти напомня непрекъснато колко е ценно, зашлевявайки те с крясъци… А ти… ти си книгата, която понякога си мисля, че щеше да е по-добре ако преди 6 или 7 години не бях разгръщала…. защото ще искам да я чета пак… can you smell the feeling? you don’t know me [...]
[21:40:38] Старли says: сисок [21:40:44] Старли says: ко праиш ве? [21:41:22] Sis says: прозявам се [21:41:26] Sis says: ти ко прайш како? [21:41:28] Старли says: хехе [21:41:34] Старли says: умориха ли те гадовете пак? [21:41:52] Старли says: нищо не правя, сгъвам един жерав, нещо изкуквам тия дни [21:41:52] Sis says: ем аз от няколко седмици [...]