И преди съм споменавала Учителя. Попаднах на горното случайно, но ми хареса и… за да не се налага да ръгам пореден линк в буукмаркс – реших да си го “архивирам тук”.

Напоследък си мисля само за едно нещо. И това, което ми пречи да съм ОК е че не мога да го споделя с когото трябва. Мисленето де, не друго.

И пак не мога да говоря на моменти. Хем ми се мълчи, хем си имам добро извинение в лицето на ларингита, който си ме навестява в студените месеци.

Обаче знаеш ли, чудя се дали умишлено избягваме да говорим с теб, избягваме да се виждаме, избягваме контакта… всичко. Знам, че ще го прочетеш това. Знам и че ще си замълчиш. Пак.
Е, не те разбирам. Ама никак.
Някак трудно ми е да разбера… а аз нали винаги търся под вола теле – so, help!
Ако не ти – някой друг! Въобще… аз ли съм се побъркала или света? От кога хората нямат време за общуване? Или желание? От кога сме твърде заети за всичко? От кога избягваме неудобните въпроси/отговори?
Продължавам да се вбесявам на тишината. Продължавам да не намирам обяснение за тези, дето са “пас”. WTF… толкова ли е трудно просто да изплюеш камъка?

Отделно от това по-горе – Hate me, it`s OK.