Месец по-късно.

0

Long time no seen…
Загубих си музата за писане. Който я намери – веднага да ми я върне!
Спомням си моментите от “преди” – онова “преди”, в което пишех като обезумяла където ми попадне – по чинове, по тетрадки, по касови бележки, по салфетки, по хвърчащи листи. Ех! Май тогава още не се бях пристрастила към клавиатурите и тъпо и упорито си пишех писма по начина, по който се пишеха “едно време”. И не само писма. Някъде в бюрото ми в Стара Загора, че и из къщата в Габрово, все още се мотат едни тетрадки (5 или 6 броя бяха), голям формат, в които има изписани толкова много неща, чеее…. Признавам си, тия тетрадки ме е страх да ги отворя и да ги препрочитам, защото там вече призраците са много. И си седят затворени между дебели корици. Призраци от преди повече от 10 години, хехе…

Както и да е, не това беше идеята :)
Първо да съобщя на народа, който се вясва чат-пат из тоя блог, че кака ми starly взе че се хвана на хорото на блогърите. Ако някой проявява любопитство – може да види какви ги говорят мишките в главата и точно ТУК.
Дано е по-редовна от мен в момента :) И по-позитивна.

Следва… следват снимки от едно уникално за мен място – Рилския манастир.
Ходила съм там и преди време. Уникално! Е, сега беше топло, беше фраш с народ, миришеше на мекици… Но все така хубаво. Снимките са от преди 2 или 3 седмици (по бегли спомени), мотахме се до там с каката, с идеята да не виждаме никой познат и да избягаме за малко от София.
Жалкото е едно – че и там е взело да става комерсиално.

Изкарах 2 приятни и ползотворни дни в Хисар – месечна среща с колеги… Имах възможността да се видя с хората, с които общувах ежедневно по телефона преди да се преместя в София (и сега общуваме, ама през ден 😉 ) Стоян не го бях виждала от цифра време и му се радвах като на билет за Whitesnake 😉 Прехвърлих си лентата назад и … ами порастнали сме за 2 години в тази компания – нямаме нищо общо с плахите млади хора, които бяхме в началото, когато създавахме нещата на принципа на пробата и грешката и на… вярата! Сега пак сме млади (мечтииии и заблудииии), но сме смели. И отстояваме мнението си. И знаем цената си. Станали сме страшно уверени в себе си… израстнахме, мда… Абе то това си е отделна тема за писане – “Аз “преди” и “след” Изи”
Та, престоя в Хисар не беше скучен. Имах възможност да отскоча до Старосел – намира се на не повече от 15 км от градчето, има хубав път до там :) За жалост нямах шанса да влезна в могилата – беше затворена за посетители след 17.00. За сметка на това процепите между скованите набързо дъски на импровизираното подобие на шатра бяха достатъчно големи, че надничайки през тях да видя това, което ме интересува. Снимки на самата шатра не направих – не си струваше, но пък имах други попадения, като например следната гледка към долината…

Цветовете бяха неповторими!

А такава антика за последен път видях като дете, когато баща ми ме вкара с него в поделението, в което работеше. В този камион се оказа, че живее… охраната!!! :)

Много народ ме пита как се чувствам в момента. Ами отговора не е кратък, не е и еднозначен.
Преместих се в новата квартира! В Стрелбище съм, на кръстовището на бул. България с ул. Гоце Делчев. Лесно място, удобно – на 5 минути от НДК с кола, на 20 – 30 мин. (ако карам по междублоковите пространства) от “Люлин” (където се намира офиса ми). Силно се надявам да не ми се налага да си пренасям скоро багажа нанякъде… Квартирата не е никак лоша, прилично обзаведена, едновременно просторна и уютна… чувствам се като удома си (то аз май и на гости като ходя се чувствам така). С Петя си живеем в мир и разбирателство :) Имаме си една голяма стая, в единия край е обособен кухненски кът+трапезария, в другата част – хол. Имаме “читалня” – така поне твърдеше хазайката ни. В момента “читалнята” е нещо като… и аз не знам какво, ама там стои дъската за гладене, ютията, сушилник, шкаф пълен с празни кутии (от пренасянето)… Имаме си 2 ОГРОМНИ спални, баня, тоалетна и т.н. Добре е! Имаме си и портиер на входа, което за параноик като мен е огромен плюс! Има и видеокамера на входа – ако портиера го няма и ми звъннеш от звънците долу, за да ти отворя – преди да направя каквото и да било ще те видя на малкия монитор, който е монтиран над входната ми врата! Гъзария! Сигурност му е майката :) Другия плюс е паркинга – има си паркинг, с бариера, на който паркират само коли на живущите в блока. Към момента този паркинг си седи полупразен, та поне нямам дилеми от рода на “къде, по дяволите (!!!!), да паркирам”, каквато дилема обичайно ме спохожда отивайки в центъра.

Дали ми харесва това, което правя сега – да. Импонира ми. Аз така или иначе все чопля и нищя нещо – сега поне се опитвам да го правя професионално. Плюсове и минуси – много, няма да ги изреждам. Едно обаче е безспорно – далеч по-спокойно ми е и далеч по-нормално живея.
Останах малко далеко от хората си обаче… Някак… уж щях пак да съм близо до тях, а на практика не е така. Мислех си и че ще ги виждам понякога – май и в това съм се лъгала… Все си мислех, че идвайки в София това не означава, че никога повече няма да пътувам и да виждам хората от офисите из страната. Бях си изградила представа, че поне веднъж месечно ще се налага да ходя някъде… Уви :( Липсват ми – ето това е истината. Забила съм се в този софтуеър и… хората остават доста далеко. А ми се иска някак да ги избутам по-напред.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*