Тия дни

0

Последната седмица основната тема, която наистина живо ме вълнуваше беше… лаптопа ми. Имах неблагоразумието да го залея с вода (не е важно как се е случило, важното е, че се случи!). Успях да го изключа по нормалния начин, да разкача кабела, да махна батерията… Ден по-късно го пуснах и установих, че клавиатурата никаква я няма… май. Започна едно скубане на косата, прихвана ме една параноя, че е твърде вероятно да съм омазала стабилно нещо из машината. В крайна сметка лаптопа замина уж на поправка. В петък, взимайки го от “поправката” момчетата ми обясниха, че всъщност нищо не са му поправяли :) Просто са свалили kbd-а и са оставили нещата в ръцете на слънцето и жегата. Всичко е изсъхнало, поочистили са малко прах и са го сглобили. Воала – Тошибата си е съвсем наред, никакви забележки нямам :) Не и е подменяно нищичко! Единственото неудобство беше, че трябваше да ползвам един оборотен Сименс на 100 години, както и че цялата ми информация беше далеко от мен. Давам си сметка, че ако това се беше случило 3-4 месеца по-рано, когато се размотавах с Асус-а най-вероятно в момента щях да страдам много :)
Обещавам си да започна да си правя бекЪп на всичко на всеки 2 седмици. Сега се отървах без нищо, ако изключим загубеното време и почти непосилните за мен в момента крайни срокове за 3-4 проекта. Стискам зъби де, ще наваксам и ще гледам да се впиша в тях! Мразя да закъснявам, мразя и да чакам някой/нещо.

Другото… преминах през някакъв мой си моментен катарзис – това го отбелязвам за себе си. Не искам да минавам през такива състояния, ще ми се да мога да ги контролирам изцяло.

Друго… говорих много, казах много неща – и в служебен, и в личен план. Личния в момента не е важен – не е нещо кой знае какво. В служебен – да видим колко ще е имало файда от приказките.

Друго… осъзнах, че напоследък се научавам да правя неща, които тотално не са ми били присъщи никога – ровичкам из db, правя поправки; научила съм се да сплитам кабели… научила съм се да слагам щепсели… научих се да следя повече от 4 неща накуп (до сега се бях тествала с до 3 ГОЛЕМИ накуп) – незнайни са човешките способности…

Друго… имам огромното желание ако има как – всяка божа вечер да ходя по тъмно на Копитото с още някой, да си взимаме по една кутийка с бира и да я изпивам бавно там горе. Без да ми се налага да говоря. Просто да съзерцавам и да се оставям на мислите си. Да изпуша 3-4 цигари и… да се върна рИфрешната обратно в София. Мястото е направо хипнотизиращо, толкова много ми харесва, че чак се вцепенявам и наистина забравям да говоря, забравям, че има и други хора, забравям, че е нормално да се общува. За мен това е перфектното място за тихо съзерцание и общуване без думи. Някога, докато живеех в Търново, по подобен начин се чувствах вечер седейки на портите на Царевец, или пък долу, до реката, под паметника на Асеневци.

Друго… иска ми се да мога да променям много неща със “ЩРАК!” Би било прекрасно! Няма да е нужно някой да чака и да се мъчи – просто ще ми се обажда и аз ще подреждам нещата моментално.

Друго… иска ми се да ми се случи нещо голямо и значимо. И да не е свързано с проблеми – с тях се оправям перфектно, колкото и големи да са. Нда, вече имам самочувствието на особен род дебилно говедо, което нищо не е в състояние да събори. Да ме разклати леко – да, за ден/два макс. Ама да се събори – naaaah, i don`t think so. Това всъщност май не е плюс, а е повече минус. Жените трябва да са нежни, раними, трябва да търсят закрила… и да кимат разбиращо с глава когато някой им споделя нещо – е, аз съм затрила някъде по трасето тия изредените неща.

Налагам си да не мисля за минали неща – те затова са минали, за да си седят необезпокоявани там някъде във времето и да не се повтарят. Място не мога да си намеря в настоящето – гони ме някаква неописуема носталгия към миналото – все едно съм емигрант, само че не в друга държава, а в друго време и… си мрЪнкам за моето. За бъдещето – дори нямам време да си помисля за него. В тая връзка – бях на един курс по Йога. Лектора каза нещо много вярно – човек няма как да получи покой и да усети нирваната, ако е “в кутията” на миналото, ако постоянно се притеснява за бъдещето – притеснението е напълно безмислено в тоя случай, а ако не се научи да мисли за тук и сега – човека е обречен да е нон-стоп неспокоен и неудовлетворен. Най-важно е дишането – то е тук и сега… и има хора, които дишайки с правилните упражнения са много по-близо до самоопознаването си отколкото нас – вечно мислещите и премислящите… Важни са тук и сега. Важно е ако има емоции – да им се отдаваш: ако ти се плаче – да плачеш, ако ти се смее – да се смееш, ако си пас… да си пас. Колкото повече обременявам мозъка си с другите две крайности (в лицето на миналото и бъдещето) – толкова по-трудно ми става… заспиването.

Друго… завърнах се от парти днес. Офиса ми в Пловдив стана на една година. Честит им рожден ден на всички там! Да са живи и здрави всичките ми шамандури от там – златни са! Успешни и дейни хора, които знаят какво се очаква от тях и по никакъв начин не ме оставят разочарована от избора си и работата си с тях. Получи се добро парти, вилняхме толкова много, че в момента нямам мускул, който да не ме боли :) Големи танци, голямо подскачане, голямо чудо, ей! Препоръчвам хотел Дияна, в района на хотел Здравец (Пловдивско) – условията са прилични (нови мебели, чисти чаршафи и кърпи), баните не са подновявани и са старички, но са почистени добре! Има голяяямо помещение, което се води за ресторант, но всъщност е страхотна зала за партита с невероятно голям дансинг :) Откарах до към 5 сутринта подскачайки – някога правех така на Метрополис Варна, ех! :) Добре, че си бях с кецовете :) И добре, че компанията там беше толкова добра, че даже и през ум не ми е минало да посядвам за почивка или пък не дай си боже да съм скучала! Пях, много. Като казвам много – значи много. Представих се доста добре на караокето с Aerosmith – Dream on и Alice Cooper – Poison, хехе… Ще мине малко време докато гласа ми съвсем се завърне :)
A, да – нощувката на това място е 20 лв. Обхвата на телефоните постоянно се губи, няма интернет – перфектното място за почивка (ама за не повече от 3 дни в моя случай – иначе ставам абстинентна за цивилизация и… особно раздразнителна)! И в същото време Пловдив е на 15 -20 км макс :)

Друго… ето нещо любимо от “Трейнспотинг”, за което се сетих докато си бъбрех с таласъма:

и един от коментарите в тубата:

Choose life. Choose a job. Choose a starter home. Choose dental insurance, leisure wear and matching luggage. Choose your future. But why would anyone want to do a thing like that?

Well…

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*