Разни размисли

1

Учим се уж от онези кофти моменти, но истината е… че не от всяка ситуация можеш да извлечеш 100% от това което ще ти е полезно и за вбъдеще.
Знаеш ли какво е да те е страх да си легнеш… в собственото ти легло?
Защото не знаеш какво ще сънуваш… защото не знаеш дали пак ще те обземе чувсвото на паника, защото… защото главата ти ще гръмне. Защото не си спокоен.
Объркала съм нещо фундаментално явно, не знам какво. Знам, че много отдавна е трябвало да пренапиша нещо по моя си сорс, не съм го направила, градила съм върху “старото ядро” и ето на – до ден днешен това старо ядро ми играе лоши шеги и все по-често се случва да спъва желанието ми за по-голяма гъвкавост.

Малкото житейски опит, кой­то имам, ме научи, че никой не е господар на нищо, че всичко е само илюзия – както материалните, така и духовните блага. Всеки, който е изгубил не­що, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало, както и на всеки друг, убедена съм!), накрая разбира, че нищо не му принадлежи. Случи ли се да изгубиш нещо, не трябва да спираш да търсиш друго.
Живота продължава…няма да те чака.
Или поне се опитвам да повярвам в последните две изречения.

Постоянно съм ухилена, шегувам се с хората… но истината е, че напоследък ми е много тъжно и пусто. Прекалено много неизказана емоция, прекалено много лоши истории, прекалено тъжни хора около мен, прекалено тъжни развръзки в главата ми, прекалено много… минало.
Страшно е да искаш нещо с цялата си същност и в същото време да знаеш, че е невъзможно да го получиш.
Нищо. Аз пак ще си се хиля.

Понякога искам да имам това, което имам. Да не съм в състояние, в което го нямам. И това ме крепи цяла, не ми дава да се разпадна. Някак си трябва да имам тази увереност, че съществувам. Иначе в един момент просто ще спра.

В последните 3-4 дни се замислям много сериозно дали да не избягам извън България. Няма да ми е лесно. Няма и да ми е комфортно – никога не съм искала да съм навън. Не обичам “чужбина”. Нещо повече – изначално съм против всякакъв вид миграции извън пределите на България.
Имам шанс обаче. И този шанс освен всичко останало би ми дал възможността да започна да градя всичко наново, в съвсем нова среда. Чисто нова черна дъска, на която още никой не е писал и не е трил тебешир. Чисто нов живот. Чисто нови хора. Чисто ново настояще… и бъдеще. Но миналото… миналото… как да го затрия него? Как да направя така, че именно това минало да не ми мъти водата. Винаги всичко е ставало на една голяма каша, която никога не съм успяла да разчистя изцяло. Нали? Дали?… Има моменти, в които ми се иска да върна времето назад и да затрия няколко неща от миналото си, които до ден днешен ми пречат и ме стягат.

И да, въпросът “да бъда или да не бъда” е най-гениалният, задаван някога.

dark bodies floating in darkness
no sign of light ever given
imprisoned in a world without a memory
unconscious, or am i conscious?

One Comment

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 29.08.2008 at 16:57 Permalink

    Сиске, много философстваш! 😛

    Но те разбирам де, че и споделям вижданията ти даже…

    Лошото е, че в един момент неизменно ще ти писне да мислиш, да разсъждаваш и да пишеш, защото все ще достигаш до един и същи всемирен извод – че животът е гаден и че когато човек честно се бори за нещо – било то за пари, спокойствие или любов – е адски, ама АДСКИ трудно да го постигне. Лично на мен ми е идвало да се самоубия в такива моменти на размисъл, затова вече карам само на ракия и мезе – без мозъчна дейност… 😀

    П.П. Вземи прати едно ICQ, че съм ти загубил тотално координатите. :-)

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*