Сервиза на Пежо в Люлин е пълен с … некадърници. Ако сте вкарали нова кола там, за рутинен преглед – ще я изкарате “счупена”. 2 пъти до сега колата ми е влизала там, и двата пъти за рутинен преглед. Първия път “забравили” да ми сипят масло => съответно колата прегря и… ме остави по път! Втория път влезе, смениха и горивния филтър и потрошиха някакви маркучи… за което естествено си затраяха, та пак се стигна до пътна помощ.
Та… никога вече няма да припарвам до Пежо – Люлин! В този сервиз не поправят коли, а ги чупят! И нагли на всичкото отгоре…
Прехапах си езика и плюх кръв.
Дали е поличба някаква?
Днес наистина си прехапах езика – слаломирах по завоите на Предела с колата, тананиках си песните от диска, който вървеше, дъвчех дъвка, бях се отнесла много навътре в моите си мисли (те са виновни !!!!)… уцелих някаква неравност и вместо дъвката си сдъвках езика. Заболя ме много, устата ми се напълни. Спрях, слязох и плюх. Плюх кръв.
Ако вместо тая кръв бях изплюла всичко в главата ми…
Вероятно наистина е по-добре да си държа езика зад зъбите.
Не съм фаталист, не съм и суеверна… ама колкото повече “набирам” да “изхрача всичко”, толкова повече мисли се завихрят в главата ми. Сега просто си търся някакво потвърждение на вътрешната ми убеденост (или е страх? или пък знам отговорите? или… знам ли?) че е редно да си трупам и да си трайкам. Ест, това е.
And you would never guess
I wanna miss you less and see you more,
See you more, see you more, see you more
Miss you less, see you more, love to know you better!
Miss you less, see you more, love to know you better!
Пак започнах да се блъскам в стени. Имах си теория за стените – блъскаш ги до побъркване, докато в един момент поддават и… ги рушиш. Тези стени, в които се блъскам в момента са от… и аз не знам от какво, ама не са нормални, не са такива, с които съм свикнала да правя челни удари.
Всеки път, в който се джасна в нещо с всичка сила челно боли. Ама всеки. Само че болката се преодолява в момента, в който видиш, че онова, джаснатото или кляка, или изчезва тотално, или… знам ли.
How can I change the world if I cant even change myself?
I cannot change the way I am?
I dont know, I dont know.
I take a look at the world behind these eyes,
Every nook, every cranny reorganize,
Realize my face dont fit the way I feel.
Whats real?
I need a mirror to check my face is in place,
Incase of upheaval, fundamental movement below,
Whats really going on I want to know,
But yo, we dont show on the outside, so slide. Just below my skin Im screaming…
I need a mirror for my spirit,
Yeah, can you feel it?
When I get deep, want to hear myself sleep,
Not drowning, tumbling around and around in the voices
Like a crowd in my head so loud,
I wonder what its like to be dead, I hope its quiet, noise in my head like a riot,
Any remedy you have for me Ill try it.
Just below my skin Im screaming… Im going deep, so deep that I cant sleep,
The pills aint cheep but the bills are steep,
So I with a booze and a spiff,
Try to snooze, But whos dreaming, this is win or loose,
Put down the drink, try not to think,
Let it go, fundamental movement below,
And yo, reality is dreaming,
Just below my skin Im screaming…
Не е в мой стил да бягам от отговорност. В момента май правя точно това. Не е в мой стил… Не е в мой стил да премълчавам. Не е в мой стил да “играя”…
Не е в мой стил “аз-а” да не съм “аз”. Понякога се уморявам от себе си. Понякога ме е яд на мене си – на безмълвието и на залепналите ми устни, които не пускат навън нещата, които трябва да изкарам от себе си. Човек не може да спи спокойно, когато има какво да тормози спокойствието му. Хех, чудно как от 10 години това спокойствие го няма никакво… от оная зала в Търново… от ония многобройни нощни смени… или поне с това се опитвам да си го обясня аз.
Търново… да… боже, колко ми липсва този град и как ми се иска поне за 2 дни да се озова там и да се помотая по “моите си места”, да пия бира вечер на паметника на Асеневци или долу до реката, после да седна на входа на Царевец с цигара и малък патрон ром…
Всъщност знам, че ако отида там – ще се отприщя. И ще пусна всичко навън, върха на езика ми ще се разгипсира… аз самата ще спра да му мисля и просто ще излея всичко. Знам! Търново винаги ми е действало така.
Имам много, и едновременно с това нямам нищо
И пак увеличих цигарите драстично. Май скоро няма да успея да ги намаля, камо ли да ги спра.
Трябва поне веднъж да изкокна вечер без колата! В Строежа! И да се наподскачам на моята си музика… и да си пия спокойно, и да се прибера с такси в малките часове Не да си смуча една Стела около час и после да си “крада” по малко от бирата на съседа по шише…
Не да си смуча една Стела около час и после да си “крада” по малко от бирата на съседа по шише…