Понякога така както си седя и си мисля… и пиша.
Понякога съм слаба. Понякога съм силна.
Понякога няма значение. Понякога нямам избор. Понякога искам, но не може. Понякога мога, но знам, че не трябва. Понякога е безмислено да упорствам.
Понякога колкото и да искам нещо, то не се случва, не става, не идва, не се получва. Понякога не искам да се примиря. Понякога продължавам да блъскам стената с глава, докато едно от двете се разбие – понякога стените рухват и понякога зад тях има още стени. Понякога сама издигам стени пред себе си.
Понякога не искам да говоря. Понякога искам да не спирам да говоря. Понякога просто ми се плаче.
Понякога съм болна и уморена. Понякога съм най-затворения човек на света. Понякога искам да позволя на някой да надникне в мен. Понякога се чувствам като в клетка.
Понякога с месеци не мога да се отърва от тътена в главата си.
Понякога искам да съм голяма. Понякога искам да съм бебе. После пък искам да съм и двете едновременно.
Понякога искам да мога да реша всичките проблеми на света.
Понякога съм нетърпелива, а знам, че хубавите неща трябва да се изтрадат. Понякога толкова много ме е страх дори да си помислям, че искам едно-единствено нещо. Защото знам какво съм… И какво не съм… И разбирам, че няма смисъл… понякога.

Понякога искам да си дръпна шалтера, да се самоизключа.

Сега искам да звънна по телефона, да се кача в колата и да “прибягам” да изпуша една цигара в нечия компания.

Тази вечер – албума на Coldplay.
А в момента в плейлиста се върти това:

Понякога искам да спя дълго, защото тогава не мисля…
When you feel so tired but you can’t sleep
Stuck in reverse.

Подобни публикации:

1. На върха на езика ми
2. Глупости… дали?
3. В нощи като тази
4. 11