Саботаж – питанки

0

Какво е саботаж?
В тълковния речник пише следното:
саботаж:
Умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др. ) с цел да се разстрои дейността на предприятие, учреждение и др.

Саботаж ли е обаче да искаш точно обратното на това, което е вложено в тази дума – т.е. да искаш нещата да си се движат и в никакъв случай да не изостават? Саботьор ли си, ако в дадена ситуация ти просто отказваш да паднеш по гръб, защото от това падане на гръб ще се вгорчи по един или друг начин живота на още 1200 човека, в същото време обаче това ти струва една голяма бомба във взаимоотношенията с хора, с които се виждаш ежедневно и с хора, които чисто йерархично седят по-високо от теб?
Саботьор ли си ако не можеш да мълчиш или не си от най-дипломатичните хора на света и просто ти е по-лесно да наричаш нещата с истинските им имена с единстената цел да си максимално разбираем, а не далечен и завоалиран, като с тази проклета дипломация или ще метнеш прах в очите… или ще останеш неразбран?
Саботьор ли си ако знаеш какво означава добра среда и добри условия, имаш база за сравнение “преди” и “сега” и виждайки кусурите на “сега” – ги казваш в прав текст…? Задаваш въпрос какво точно от това, което си казал не е вярно – отговора е, че не че не е вярно.. ама навяваме негативни усещания и у околните. what the fuck…
Изобщо саботьор ли си, ако ти е голяма устата?

И миналата година по това време на годината бях в особена позиция, която ескалира в деня преди коледното парти.
А искам нещо много просто – искам да си върша работата… без някой да ми пречи нон стоп и всяко нещо да е свързано с хиляди юркания и караници. Искам да не се налага да крещя, за да бъда чута. Искам да не се налага да провеждам 3-4 часови разговори, от които да си тръгвам със смесени усещания и с обида и лека горчилка в гърлото. Защото ако някога съм направила нещо срещу общия интерес – хубаво е да ми се посочи, за да го знам и аз.
Иска ми се в близките 2 месеца наистина нещата да тръгнат както трябва и да не ми се налага да се боря с вятърни мелници… това е нещо, което ми се обещава от доста време. Искам като чуя пак “Спокойно, всичко ще се оправи” да видя, че наистина някой (точно този, от който това зависи) ще се заеме сериозно с тази задача.

А към момента мисля да възприема поне за малко като мото максимата, че мълчанието е злато. Не за друго – не ми остана глас.

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*