2008

1

2008 мина, почти.
Традицията повелява да си направя някаква равносметка, хех.
Беше добра година, като цяло – и в служебен, и в личен план.
1. Преместих се в София – нещо, което ми е цел от… от 10 години. Може би това е и най-важното нещо, което ми се случи и с което ще запомня изминалата година. В този град нямам кой знае колко много познанства, но пък малкото хора, с които за тези последни 10 години съм поддържала някакъв контакт са ми важни… повече от всички останали. И се чувствам добре – май най-после попаднах на мястото си поне в личен план.
2. Имам социален живот – нещо, което ми липсваше предходните 2 години и половина.
3. В служебен план – имах падания и ставания, имах колебания, имах несигурни мисли в главата си. Занимавах се с нови и непознати ми неща – донякъде успешно, донякъде не. Смених 3 пъти насоките си… и установих, че силата ми е в работата с хора, не в администрация и чоплене в документации и разни други бумаги. Сигурно е едно – от мен книжен плъх не става! Да ме вкараш в кутия и да ми сложиш пранги на врата – също не става. Явно съм човек на хаоса и неподредените неща – такива, които имат нужда от побутване и подреждане според моите вътрешни убеждения, не според хилядите писани правилца. Вярвам, че ако работиш с хора трябва да работиш върху умовете им – да ги научиш на принадлежност и на морални ценности, на съвест и на лоялност. И основното правило, което ме е водило до сега е било да се отнасям с хората така, както бих искала да се отнасят те с мен. Вероятно за това и съм обичана – без да звучи нескромно… знам че е така. Като цяло подавам повече морков, отколкото да показвам тоягата
В момента съм ОК и вярвам, че 2009 ще е изпълнена със смисъл и важни дела за вършене… Иска ми се да работя със сърцето си така, както го правех преди (това “преди” не беше чак толкова отдавна), защото знам, че това е гаранцията за успех. А и… пак се хващам с нещо ново, което трябва да се “построи” от нулата – ако не друго, то това да правя от нищо нещо ми е сила :)
4. Морето, ах морето – едно от най-добрите и определено такова, което ще запомня (като онова от Приморско, онова от Варна, онова от Китен/Царево).
5. 5 човека, които през последните 7-8 месеца са ми “наоколо”. Няма да ги изреждам кои са – те си се знаят. Може би тук е момента да кажа поредното “Благодаря!” на таласъма, който пък изигра ролята на свързващо звено.
6. Петя и кака ми – радвам се, че ви имам :) , и че и вие сте част от тези 10-годишни качествени познанства. За Петя специално – благодаря му на това дребно, но силно човече за търпението, разбирането и … упоритостта, която влага във всяко свое действие. За кака ми – каквото и да кажа ще е малко.
7. Тази точка няма да я “определя”. Винаги си остава по нещо недоизказано при мен. Седмата точка ще си остане такава – за нещото, което ми дава до извества степен сила да понеса доста неща и коренно да променя 2-3 черти от характера и мнооого неща от ежедневието си, не на последно място – да проумея, че има доста по-важни неща от работата… и да започна да оценявам онези, дребните жестове.

Друго, друго… 2008 беше годината с катастрофата, от която се отървах невредима, без дори да имам драскотина по себе си. Не че е нещо, което е хубаво, но определено няма да забравя на Ивановден да почерпя ей така, за здраве.
2008 беше белязана за мен и с още нещо – ключовата дума тук е Украина и хилядите главоблъсканици и колебания… Надявам се да не съм сгрешила в избора си, то времето ще покаже.

И още нещо, съвсем накратко – напоследък съм особено спокойна и доволна… Имайки предвид, че това не са ми нормални състояния – почвам да се притеснявам :)
Не знам дали е някакъв бъг в главата ми или празниците са ми поуспокоили оборотите и нервите… Знам обаче, че си подсвирквам “I feel good”. За пръв път от доста време имам усещането, че всичко около мен е нормално и като че ли подредено по желания от мен начин.

6 неща

4

Фобос ми подаде ръкавицата да изредя 6 неща, които ме правят щастлива.
Мина време и си премятах през ума какви биха били тези неща… Ето ги:

  1. Прегръдката – тази, която е дошла в подходящ момент и от подходящия човек.
  2. Събота/неделя сутрин, когато спокойно може да се лежи в кревата до 2 следобед, да се протягаме до 3 следобед, да “закусим”, след това да легнем пак и да зяпаме филми до вечерта :)
  3. Добрите хора, които имам щастието да познавам.
  4. Пътуванията с приятели из България, със или без повод…
  5. Да говоря точно това, което мисля.
  6. Всяко начинание, което съм успяла да доведа до успешен край и всяка постигната цел.

Сега според правилата трябва да преметна ръкавицата на други 6 човека :) Ето ги и тях:

1. Кака ми; 2. Player; 3. Сашо; 4. Ominaeshi; 5. Таласъма ; 6. CarreraGT

Честито на печелившите :P

P.S. Трябва да седна и да понапиша нещо… трупам, трупам… Думите ми бягат, бягат… Сега предпразнично току виж ми дошла музата, хех.

“Реквием за една мечта”

2

Гледах го преди доста време, спомням си че доста се сдухах. Подейства ми като kick in the ass – както и всеки друг филм за наркотици и наркомани (култовите “Хлапета” и “Още един ден в рая” на култовия Лари Кларк, “Трейнспотинг”, “Дрога”, “Страх и омраза в Лас Вегас”, “Candy”…в момента се сещам само за тези).
Много реален и много брутален. Свързах го с Бъроуз, и аз не знам защо – определено няма излишни вулгарности или нещо такова… знам ли и аз – асоциация.
Та, преди малко си го припомнях този “Реквием за една мечта” – филм за разбитите мечти на 4 човека, с размазващ край. Размазващ не от кеф… размазващ юмрук, който те сваля в нок-даун за броени секунди.
Спомням си, че първия път като го гледах, версията, която си бях свалила беше от 2 CD-та. След като изгледах първото не усетих нищо кой знае какво, само че след второто картинката беше коренно различна.
Има и още нещо, което е уникално в този филм и това е “лайтмотивната” музика: Clint Mansell-Requiem for a Dream …
Както и да е, написах горното само за да имам с какво да свържа някак следния клип, drum&bass версия на горепосоченото парче. Enjoy:

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

P.S. Единственото нещо, което бих се радвала да го няма в този клип е момента от 0:55 до 1.5 м., ама нейсе, перфектно явно няма.
А барабаните са убийствени! Май тук е момента да споделя, че докато бях по-малка една от мечтите ми беше да съм барабанист… ама и тая мечта умря, заедно с мечтите да съм артист или художник :(
И като казах барабани… ей тия пичове са уникални:

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Честит рожден ден Casper`

3

Ей на, настигна ме… ама много скоро пак ще те изпреваря :P

Честит ти рожден ден, таласъмчо.
Ще ти пожелая малко неща, но от сърце :)
Желая ти малко късмет, но когато имаш нужда.
Малко приятели, но истински :)
Пари – колкото ти трябват.
Желая ти здраве и много поводи за усмивки.

Хубавото не свършва на 27 – то тепърва предстои. ;)

Наздравеееееееее.

Happy birthday :)

1

Честит рожден ден, Кипарис :)
Да си жива и здрава и много усмихната!
И понеже каза, че от известно време обясняваш какво си правила на 15 – то ти пожелавам да си седиш на 16 още дълго време ахахаххахах :) Човек е на толкова, на колкото се чувства :)

ЦелуФки.

Стр. 1/212