Мрън.
Когато са ти обещали при правенето на резервация, че в хотела има интернет и когато реално стъпвайки в стаята ти се окаже, че такъв няма… не ти остава нищо друго, освен да мрънкаш.
След дълго мрънкане и настояване… се оказва, че интернет няма в целия хотел… за сметка на това в пицарията, която е в съседство има някакъв келяв безжичен нет.
Първосигнално си помисляш да смениш хотела, след това се сещаш, че преди да направиш резервацията си звъннал на останалите 4-5 читави хотелчета в града и… ми и там няма.
Няма да споменавам имена, ще кажа само, че в момента дестинацията ми е Кърджали.
Седя си сега в пицарията, гледам си чашата с чай, пуша, хрупам една салата зеле с моркови и от сега ми се доревава, като си помисля, че ми предстои поредната хотелска нощ, която ще се окаже още по-безкрайна поради елементарна липса на нещоТО, с което обичайно си убивам времето… и страховете.
За толкова време така и не свикнах да си стоя сама без да се ослушвам след всеки шум… И усещам как утре ще съм като парцал, защото със сигурност няма да се спи, няма да има с какво да се разсейвам и ще се отдам изцяло на параноите си…
… нещо не ме радва тоя чергарски самотен живот, който пак се заформя, ама никак… особено, след като имах възможността да опитам и да продължавам да опитвам и от другото…
И като цяло пак ми е едно никакво и убито. Денят беше дълъг, тежък и изморителен. Хора, хора, хора, хора… цял ден хора… и пак си сам. Вместо след цял ден хора, хора, хора… да си някъде на топло с приятен човек, който няма нищо общо с работата ти.
И пак ми свършиха цигарите… да му се невиди!
11 Comments
има живот отвъд компютрите, сис
на морето тая година имах проблем с wireless-a. Вкараха ме в 1 стаичка – ето ти компютър, ето ти рутер, оправяй се
Ъъъъ….все съм си мислела ,че си желязна Зло и си оперирана един вид от паранои и страхове….а това със стоянето сама нощем,будувайки да не изпуснеш някой демон е самоизмъчване.Пробвала ли си някакви хапчета за сън..?
А относно интернета-не мисля че си от хората,които не биха се справили в нямането на такъв…мое мнение.
Иначе..усмихвай се повече
Сиска, ако ти кажа, че в моята работа, която е свързана предимно с хотели, се сблъсквам с проблема Интернет ежедневно. Само едно нещо ще ти кажа: в петзвездния Холидей Ин в Бизнес парк София Интернет на ден е повече от нощувката! Но по писанията ти си мисля, че си отседнала или в Устра или в Перперикон. А за вечер си вземай по една книга за всеки случай…
Мрънкай си на воля Сиска, не знам ти ли си прихванала от старли или тя от теб, ама лошо няма, то си е за мрънкане, кофтито е като нямаш избор, лепвай една усмивка на муцуната и да не ти пука, току виж си превърнала някой демон в ангелче(за по твой вкус да е сиво с черни крилца)
Хехе, kerouac, знаеш тиии! В същият този Холидей Ин малък Туборг е 6 лева… Иначе книгата си е перфектното решение.
Абе зор беше предната нощ, ама мина. Зяпах някакъв филм по Диема, после до сутринта се образовах с Дискавъри…
@ Дзв – райт, живота не е само компютри, ама като си служебно някъде… ти се иска поне тази “екстра” да е на лице. Да не говорим, че някак си не мисля, че наличието на интернет е лукс
@ Лили – всеки си има малки тайни – аз че съм желязо – желязо съм, обаче… понякога съм нажежено желязо и се огъвам. За хаповете – хич не ми се иска да свиквам на тях, иначе съм пробвала…
@ Керуак – не позна ;р Не съм нито в Устра, нито в Перперикон, но съм отсядала и там… Изобщо в Кърджали се оказа едва ли не извънземно желанието ми да имам мрежа в стаята – в най-добрия случай е било учтиво приканване от страна на рецепционистката да ползвам кабела в конферентната зала… пак няма да споменавам хотел.
@ Пуф-паф – не те знам кой си, ама ме усмихна
@ Каспър – книгата – за теб. Аз книги чета на конвейр като ги почна ;р “Историкът” я прочетох за едно денонощие – а си е тухла четворка откъдето и да я погеднеш.
Претенциите за нормални условия на живот не са мрънкане, ей омръзна ми да обяснявам
Айде айде… аристократката да си мълчи ;р Твойте нормални условия в много от случаите са различни от моите ;р Ма то е щото твоята кръв е синя, а моята – обичайното червено… {}
Тва се получава щото аз съм реалист, а ти често си заслепена от мхм разни обстоятелства
И стига си ме слагала в аристокрацията, ако бях колко неща щяха да са различни ехе 
А и сети се колко пъти съм си преглъщала онова дето му викаш “претенции”, заради такива луди гъби като тебе дето си ги обичам 