Всъщност търсех съвсем друг клип, но ето нещо, което ме впечатли повече от това, което търсех. Невероятен синхрон между тях двамата и музиката. Невероятен! В самото начало на клипа ме побиват тръпки, но не от ужас… А само вижте момента на 1:12 минута. Няма такъв танц.
А ето и песента от танца – сигурна съм, че Влад ще я одобри 
Между другото – честит празник на всички студенти, хехе 
Поздрав със същата песен, само че High Contrast Remix!
Днес по едно време термометърът ми показваше 22-23 градуса по Целзий… не знам за вас, ама за мен е ненормално през декември температурите да са такива, и то имайки предвид, че преди 10 дни ринехме сняг по улиците.
Вятърът беше ужасен – пътувайки по пътищата просто усещах как ме избутва към канавката, колкото и да се стремях да държа “осевата” линия. И дори си държах волана с 2 ръце – нещо, което рядко ми се случва.
Влизайки в София ме посрещна апокалипсис – дъжд, ама такъв, че чистачките ми не смогваха да изблъскат водата от стъклото и вятър – толкова силен, че имах усещането че всеки момент ще ме запокити в незнайна посока.
Та, кой е настоящия сезон, че нещо се оплитам
Откачена история… И после ще ми разправят, че хората откачали – то времето се побърка, та хората ли няма
Иначе – хората в Кърджали са добри! Хората в Асеновград и Пловдив пък са ми направо любимци
Мрън.
Когато са ти обещали при правенето на резервация, че в хотела има интернет и когато реално стъпвайки в стаята ти се окаже, че такъв няма… не ти остава нищо друго, освен да мрънкаш.
След дълго мрънкане и настояване… се оказва, че интернет няма в целия хотел… за сметка на това в пицарията, която е в съседство има някакъв келяв безжичен нет.
Първосигнално си помисляш да смениш хотела, след това се сещаш, че преди да направиш резервацията си звъннал на останалите 4-5 читави хотелчета в града и… ми и там няма.
Няма да споменавам имена, ще кажа само, че в момента дестинацията ми е Кърджали.
Седя си сега в пицарията, гледам си чашата с чай, пуша, хрупам една салата зеле с моркови и от сега ми се доревава, като си помисля, че ми предстои поредната хотелска нощ, която ще се окаже още по-безкрайна поради елементарна липса на нещоТО, с което обичайно си убивам времето… и страховете.
За толкова време така и не свикнах да си стоя сама без да се ослушвам след всеки шум… И усещам как утре ще съм като парцал, защото със сигурност няма да се спи, няма да има с какво да се разсейвам и ще се отдам изцяло на параноите си…
… нещо не ме радва тоя чергарски самотен живот, който пак се заформя, ама никак… особено, след като имах възможността да опитам и да продължавам да опитвам и от другото…
И като цяло пак ми е едно никакво и убито. Денят беше дълъг, тежък и изморителен. Хора, хора, хора, хора… цял ден хора… и пак си сам. Вместо след цял ден хора, хора, хора… да си някъде на топло с приятен човек, който няма нищо общо с работата ти.
И пак ми свършиха цигарите… да му се невиди!
