Зеленият път

6

Даваха го по BTV. Най-добрата екранизация на Стивън Кинг, по най-добрата му книга!
Може би беше грешка, че седнах да го гледам сама, особено ако се има предвид какво чух, как отреагирах и изобщо края на днешния ден и настроението, в което се прибрах.
Един от филмите, които неминуемо ме докарват до рев в края си. Гледала съм го сигурно 10 пъти и много добре знам кое след кое следва и кой какво си казва. Винаги ме смазва и ме оставя като пребита, винаги. Все едно си ме ритнал в стомаха и съм се превила от болка – усещането ми е почти физическо. И този път не беше по-различен.

“I know you hurtin’ and worryin’, I can feel it on you, but you oughta quit on it now. Because I want it over and done. I do. I’m tired, boss. Tired of bein’ on the road, lonely as a sparrow in the rain. Tired of not ever having me a buddy to be with, or tell me where we’re coming from or going to, or why. Mostly I’m tired of people being ugly to each other. I’m tired of all the pain I feel and hear in the world everyday. There’s too much of it. It’s like pieces of glass in my head all the time. Can you understand?”

А ти разбираш ли? Да, точно ти! Знаеш много добре, че това е насочено точно към теб… по конкретен повод. И ако разбираш – ще промениш ли нещо? Или ще продължиш с ритниците в корема и с разсеяно наблюдаване на реакциите ми? “I`m tired of all the pain I feel”.
И последните му думи “I`m sorry for what I am”… просто ме довършват в нокдаун.
Често същата фраза се блъска в главата ми в търсене на пробойна, през която да избяга и никога да не се върне. Често си миля, че е намерила такава и е избягала и често слагам нова страница, по която да пиша. Често казвам “От днес всичко ще е различно и аз няма да си позволя отново да бъда такава”. Само че не го правя.
“Can you understand?” Да, точно ти. Спри да ме риташ. Спри да ме мачкаш и да избиваш твоята болка върху мен. Аз вина нямам за нея. Точно обратното – искам да я ампутирам от теб и да те отърва от мъките.
Отнасяй се по този начин, по който го нарави днес само ако и аз го правя.
Аз… не действам така.
И никога няма да действам така.
Защото знам какво е.
Защото усещам.
А ти? Ти какво усещаш в дни като този?

6 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 02.02.2009 at 01:54 Permalink

    Филма е великолепен, описаните от теб чувства – също…
    Но нека не забравяме и една друга С.К. книга, която притежава достойна екранизация, а именно: “Изкуплението Шоушенк” :)

    Поздрави!

  • Мишо
    Posted on 02.02.2009 at 14:02 Permalink

    Не бива да забравяме и “Изкуплението Шоушенк”!

  • Posted on 03.02.2009 at 23:14 Permalink

    Изкуплението е другият филм, който ме хвърля в някакви дълбоки размисли… но не чак толкова дълбоки, колкото … пътя.

  • Posted on 04.02.2009 at 11:39 Permalink

    То май “Изкуплението Шоушенк” го водят за най-добрата екранизация.

  • Posted on 06.02.2009 at 05:29 Permalink

    Тук пак зависи от повода —
    колкото до ритниците, и разсипващото вторачване със увиснала почти беззащитна челюст като думите режат, нека да не забравяме, че все някога сме, ще или го вървим този му път, отпивайки си на малки глътки от прежните наказания и поуки…

    И, да, аз също бях там и… казах си че уж, някога, само веднъж ще го гледам, но (да се забрани това опровержение със закон) — пак си припомних че някои неща просто така, нямат причина за да са се случили, или за да се случват, и трябва с търпение да си ги носиме раните, белезите, и пак казах че ще прощавам – да не забравям.

    И… прочие…

  • Posted on 10.02.2009 at 23:50 Permalink

    … и все там се връщаме… но не защото обичаме болката… а онзи, който ни я причинява.

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*