ЧРД to me на патерица

4

Остарях с една година на 7.02 – събота.
Станаха 28… в интерес на истината ако до скоро си виках, че годините ми не са много, сега нещо… не мисля така. Колегите ме бъзикат, че усещането ще траело до 10 дни след отбелязването на поредната година, после нещата си влизали в релси, хех.
Благодаря на всички, които тъпо и упорито ме търсеха, въпреки липсата на обхват тия дни и… успяваха да ме намерят :) Благодаря и на тези, които не успяха :) Живи и здрави да сме, другото каквото дойде.

Както и да е, уикенда бях офлайн – в петък вечер си паркирах колата пред вила Дафне в Рибарица, там няма обхват на мобилните, няма и интернет. В общи линии ако си решил да се отцепиш от света и да станеш труднооткриваем за няколко дни – това е перфектното място! Естествено не бива да ходиш там сам :) Вземи си още 7-8 човека, дето да те карат да се усмихваш хлапашки и безпричинно, вземи си музика, вземи си и лаптоп пълен с филми, вземи и достатъчно пиене за тия 10 човека и не на последно място – фотоапарат. И бъди сигурен, че ще се завърнеш свеж като репичка и готов за нови подвизи незнайно до кога… до следващото подобно събитие примерно :)
За веселото – беше весело. За това, че имах физическа нужда от тотален покой и зверско наспиване – факт, който изпълних. Не мога да кажа, че съм се “счупила”, но мога да кажа, че моят престой там си беше от полза на самата мен – добър подарък за моя милост, без да звучи егоистично :) … Другите бесняха и дивяха, аз обаче си починах активно, горе-долу наваксах със спането и смело и самохвално мога да кажа, че ако другите си лягаха към 5-6 и ставаха към 10-11, то аз се закротвах в 1 и откарвах до 11-12 на другия ден – почти 12 часов сън.
Как минаха тия 2 дни толкова бързо – не ми стана ясно :( Ей това е единствения кусур на цялото изкарване – свърши бързо. Исках още!

И преди съм споменавала уикенд в Рибарица, сигурна съм, че ще има още за споменаване до края на годината, хехе. Междувременно ако някой попадне в това чудно място – задължително да пробва механата в местността на кървавото кладенче, където казват, че някога е била измита отсечената глава на Георги Бенковски – кухнята е добра! Добра е кухнята и в механа Детелина. Обслужването и на двете места е ОК. Не бих препоръчала механата Еделвайс и то не заради лошата кухня, а заради отвратително бавното обслужване – над 2 часа чакане за храна (която няма да си кривя душата – беше вкусна, само не знам дали наистина беше добра храна или ние бяхме освирепяли от глад покрай това колосално чакане)… и накрая платихме сметката без 2 от нещата, които така и не се появиха на масата при нас за чакането от тия 2 часа и кусур…

Ей така между всичко останало, като изключим леко горчивия вкус на тия ЦЕЛИ 28 годинки… последните няколко дни съм един доволен човек. Някои дребни неща ми носят огромна радост… изобщо последните 2-3 дни са извънземни… да видим до кога ще е така.

и чисто информативно – пияните хора понякога могат да кажат много неща и без да си ги питал. като ги попиташ – съвсем си отвързват езика… и нещата са приятни. питам се само до колко може да им се вярва, като не са съвсем с акъла си в тия моменти. това обаче е една друга тема… по която съм натрупала някакъв материал, да видим кога ще го избълвам.

Та така… миналия месец бях и в Елена, в Йовчевата къща – също нелошо място, което препоръчвам… ама така и не ми дойде музата да разкажа за там – сигурно защото пътуването и престоя там бяха от служебен характер… а тук за служебни неща рядко пиша :)

4 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 11.02.2009 at 15:12 Permalink

    Усещането трае до 10 дни по-късно, ама аз да ти кажа, че като се присетиш коя година и пак се връща гадното усещане, че “гониш 30” :(
    Но пък от друга страна, какво по хубаво от Христовата възраст. Таман ни е дошло времето да се веселим :))

  • shakez
    Posted on 11.02.2009 at 17:13 Permalink

    Честито!!! За съжаление остаряваме и най-лошото е, че понякога не усещаме как времето/дните минават покрай нас. Все си мисля, че завърших преди година, ала тя става все по-далечна тази година.
    Колкото до това да си далеч от цивилизацията, интернета и най-вече от предавателите на мобилните оператори. Това за интернета е малко кофти, защото не можеш и един филм да си свалиш, но все пак си е приятно да си на дивотия и трябва по-често да се прави! Колкото до това с кой се откъсваш пак имам и друго предложение. Не е нужно да сте 10 човека, може и да сте двама. 😉

  • Posted on 12.02.2009 at 09:57 Permalink

    Какалай, не ме отчайвай бре! Още 3-4 дни и усещането трябва да е отминало… 30, ти пък! Направо се плаша като го видя това число, хЪх. А за веселенето – то това не би трябвало да е обвързано грам с възрастта :) Средата е важна :)
    Ивосе :) Ти рак такъв – винаги имаш нещо различно като фикция в главата си :) Откровено казано нет не ми липсваше, щото лаптопа ми беше натъпкан с филми 😛 Иначе за втората част… това не ми се е случвало от години… сигурно съм отвикнала… пък и съм от оня тип хора, дето и да не са супер активни обичат да има калабалък около тях и да си наблюдават :) Двама на едно място – все се каня да си го припомня това с една визита на Търново.

  • shakez
    Posted on 13.02.2009 at 09:58 Permalink

    Blah, изкарай ме сега анти-социален тип. Нямам нищо против калабалъка, жив пример е нова година, че си легнах в 8:30… ииии още ми държи влага тая Троянска Сливова. Въпросът е, че от време на време не е зле да сте си само двамцата. Както си му е шопския израз – “Уно кое си требе, то си го изисква.” 😀

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*