Как за един ден се минават 230 км.

5

Каквото и да кажа ще е малко.
Днес псувах толкова много, колкото не съм псувала общо за последните 3-4 години!
Пътувах от София до Велико Търново ЦЯЛ ДЕН!!!
Странно как така януари месец вали сняг? И как пак “зимата ни изненада“. Ебати изненадата, представете си, в нашите географски ширини през януари и февруари вали сняг! О ужас! Изненада!!! И така 20 и кусур години, от как се помня всъщност, зимата винаги ни изненадва!
Адът започна от стъпването на селската магистрала Хемус – естествено почти непроходима заради аварирали тирове. Видях множество коли, които просто бяха зарязани на пътя. Естествено магистралата не беше почистена, да не говорим да е поръсена със сол или пясък или каквото и да било!
Мислех си, че няма как да бъде по-зле, но – пак изненада. Слизайки от магистралата на Ябланица, успяхме да додрапаме до Български извор едва-едва, където добри хора от някакъв сервиз ни помогнаха със слагането на вериги. От там до Търново пътувахме още една цяла вечност, без да ги свалим.

Изненадата настъпи отново близо до Севлиево – развъняха се телефони, една камара народ ми обясняваше как пътя между Севлиево и Търново е затворен заради аварирали (пореден!!!!) тир и автобус… километрична опашка автомобили… чудо на чудесата просто. И ако си мислите, че някой в тая наша смотана държава е знаел какво да прави и как по дяволите да отприщи всички тия хора по колите там, както и самите аварирали – дълбоко сте се заблудили! Влекач натам не беше тръгнал часове след случката!
Отбихме към Севлиево с идеята да минем през Габрово и пак да се доберем някак си до Търново. Е да, ама не – и там имало колони от коли и там непроходимо… В крайна сметка се оказахме спрели до някаква мизерна кръчма там, пиещи по едно безалкохолно, а аз – нервно крещяща по телефона на всеки, който се осмели да ми звънне. Хубаво, че завъртях един телефон, намери се кой да се разрови из интернет и да ме уведоми, че в действителност този път е бил затворен, но на 17 и 18… за днес подобни данни нямало. Решено. Айде пак по колите, юруш с невероятните 20-30-40 км.ч. към Габрово. Стигайки до там вече бях на ръба на силите и търпението си, идеше ми да крещя и да псувам каруцарски… както и правех, е, без крясъците. Но псувах порядъчно!
Кратък преглед на веригите и газ към Търново. Из тоя загубен проход между Габрово и Дряново си е изпитание да караш при нормална обстановка заради многото и все остри завои и никаквата видимост. Няма да се впускам в обяснения какво е да го минаваш при валящ сняг, в коловози, с вериги, на фарове… Няма да обяснявам и как там, на средата на нищото, висяхме на аварийки в очакване на появата на един заблуден приятел и колега… Пак псувах. Порядъчно.

В крайна сметка разстоянието между София и Търново, което обичайно отнема максимум 3 часа, днес отне ЦЯЛ ДЕН!!!! ЦЯЛ ДЕН!!!!
Ако днес някой е пътувал нанякъде и е стигнал без инцидент и по живо, по здраво – да удари по едно голямо за шофЕра!
След ЦЯЛ ДЕН в колата можеш да си докараш само схващания и хемороиди (това последното къде на шега, къде наистина…), да пристигнеш мега изнервен, да не искаш да чуваш и виждаш никой, да си метнеш един горещ душ, да се проснеш в леглото, да си пуснеш свястна музика и да установиш, че тук имаш уайърлес. Казвам тук, като визирам стаята си, оказва се, че при другите няма…

Майната и на цялата загубена държава, в която живеем. Майната им на всички министри и НезнамСиКаквиОще управници, майната им на всички ония мишки, наречени държавна администрация, майната им на всички! Не е нормално в 21 век да пътуваш ЦЯЛ ДЕН, за да минеш едни нищо и никакви 230 км! Не е нормално вечно да сме изненадани от зимата. Не е нормално да има закъсали и да няма една държавна буболечка, която да помага. Не е нормално…

И аз не съм нормална, че изобщо се навих да тръгна.

5 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 20.02.2009 at 23:44 Permalink

    Последното изречение най ми хареса..back to the nature babe

  • Posted on 21.02.2009 at 20:28 Permalink

    Агресия, I like that :) Особено ако е държана 3-4 години и после й е дадена свобода :)

    Но със снимковия метариал, статията (и гнева) подсилват ефекта си :)

    Особено втората – голяма мистика има 😉

  • Posted on 23.02.2009 at 23:47 Permalink

    Агресия си беше, мда… луд бяс ме беше хванал, ей!
    Хубавото е, че в крайна сметка всичко мина безаварийно и единствените жертви бяха част от нервите ни (моите и на още няколко човека).
    Връщането в неделя не беше чак толкова кошмарно, макар и за него да има какво да се напише 😉

  • Posted on 06.03.2009 at 10:45 Permalink

    Хей Сис :) Аз също пътувах на 20-ти… София-Плевен за 7 часа :) Беше много яко, добре че имах достатъчно бензин :)

  • Posted on 13.03.2009 at 17:01 Permalink

    Я, Дамянски 😀 Welcome here. Аз за 20 не искам да се сещам… Виж за Плевен може да седнем и да обменяме впечатления – хубав край, хубави хора хехе…

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*