Когато човек губи – не знае какво може да спечели.
От днес съм лишена от нещо, на което държа ужасно много и почти не мога да си представя как ще е без “нещото”… и имам трън в петата… но съм сигурна, че това със сигурност е шамара, който отдавна трябваше да ме събуди и да ми отвори очите… за много неща.
Няма ценности, няма морал, няма минало, няма бъдеще. Няма и да бъде каквото е било. И вятъра вее в някаква посока, никому неизвестна.
Има оцеляване и естествен подбор. Има лов.
На далавера си само ако си ловджия, а не дивеч.

Просто мисли, които исках да споделя.
И е горчиво, много.
И никога, никога, никога няма да е същото – нито отношенията, нито говоренето, нито … нищо.
Предвид обстоятелствата – тепърва ми предстоят други неприятни промени.
Така и не се научих да ги обичам… промените.
Дори в момента си искам миналите години и миналия стил, когато бяхме малко и все верни… и вечно с рогата напред. Вечно в боя.
Както се питаше в една реклама на Спрайт: “Къде сбъркахме?”

Подобни публикации:

1. Нова дреха :)
2. 9