Остарях с една година на 7.02 – събота.
Станаха 28… в интерес на истината ако до скоро си виках, че годините ми не са много, сега нещо… не мисля така. Колегите ме бъзикат, че усещането ще траело до 10 дни след отбелязването на поредната година, после нещата си влизали в релси, хех.
Благодаря на всички, които тъпо и упорито ме търсеха, въпреки липсата на обхват тия дни и… успяваха да ме намерят Благодаря и на тези, които не успяха Живи и здрави да сме, другото каквото дойде.

Както и да е, уикенда бях офлайн – в петък вечер си паркирах колата пред вила Дафне в Рибарица, там няма обхват на мобилните, няма и интернет. В общи линии ако си решил да се отцепиш от света и да станеш труднооткриваем за няколко дни – това е перфектното място! Естествено не бива да ходиш там сам Вземи си още 7-8 човека, дето да те карат да се усмихваш хлапашки и безпричинно, вземи си музика, вземи си и лаптоп пълен с филми, вземи и достатъчно пиене за тия 10 човека и не на последно място – фотоапарат. И бъди сигурен, че ще се завърнеш свеж като репичка и готов за нови подвизи незнайно до кога… до следващото подобно събитие примерно
За веселото – беше весело. За това, че имах физическа нужда от тотален покой и зверско наспиване – факт, който изпълних. Не мога да кажа, че съм се “счупила”, но мога да кажа, че моят престой там си беше от полза на самата мен – добър подарък за моя милост, без да звучи егоистично … Другите бесняха и дивяха, аз обаче си починах активно, горе-долу наваксах със спането и смело и самохвално мога да кажа, че ако другите си лягаха към 5-6 и ставаха към 10-11, то аз се закротвах в 1 и откарвах до 11-12 на другия ден – почти 12 часов сън.
Как минаха тия 2 дни толкова бързо – не ми стана ясно Ей това е единствения кусур на цялото изкарване – свърши бързо. Исках още!

И преди съм споменавала уикенд в Рибарица, сигурна съм, че ще има още за споменаване до края на годината, хехе. Междувременно ако някой попадне в това чудно място – задължително да пробва механата в местността на кървавото кладенче, където казват, че някога е била измита отсечената глава на Георги Бенковски – кухнята е добра! Добра е кухнята и в механа Детелина. Обслужването и на двете места е ОК. Не бих препоръчала механата Еделвайс и то не заради лошата кухня, а заради отвратително бавното обслужване – над 2 часа чакане за храна (която няма да си кривя душата – беше вкусна, само не знам дали наистина беше добра храна или ние бяхме освирепяли от глад покрай това колосално чакане)… и накрая платихме сметката без 2 от нещата, които така и не се появиха на масата при нас за чакането от тия 2 часа и кусур…

Ей така между всичко останало, като изключим леко горчивия вкус на тия ЦЕЛИ 28 годинки… последните няколко дни съм един доволен човек. Някои дребни неща ми носят огромна радост… изобщо последните 2-3 дни са извънземни… да видим до кога ще е така.

и чисто информативно – пияните хора понякога могат да кажат много неща и без да си ги питал. като ги попиташ – съвсем си отвързват езика… и нещата са приятни. питам се само до колко може да им се вярва, като не са съвсем с акъла си в тия моменти. това обаче е една друга тема… по която съм натрупала някакъв материал, да видим кога ще го избълвам.

Та така… миналия месец бях и в Елена, в Йовчевата къща – също нелошо място, което препоръчвам… ама така и не ми дойде музата да разкажа за там – сигурно защото пътуването и престоя там бяха от служебен характер… а тук за служебни неща рядко пиша