Mай вече съм я играла тази игра, ама то не пречи пак… току виж съм се сетила за нещо по-различно от предишните пъти. Топката ми беше метната от Lili и Маргарита.
Ето ги и седемте неща, които отчасти описват що за животно съм 
1. Мога да мълча. Дълго време. Макар от вътре да искам да крещя в лицето ти. И като цяло съм силен човек. Но пък изкараш ли ме от равновесие веднъж и стигне ли се до там крещя и да фуча необичайно силно (а не просто да си мрънкам) – считай, че си записан в черния ми списък завинаги и оправия няма да има.
2. Не понасям некадърници – ако има нещо, което ме вади от кожа за отрицателно време, то това са некадърници, които са лапнали кокала и си вярват.
3. Определям се като толерантен човек (изключая тия, които влизат в графата на горната точка) – всеки заслужава внимание/шанс… и помощ, ако я иска.
4. Има 2ма човека, на които позволявам да ме правят на луда калинка и от които съм способна да понеса много, ама наистина много стискане на зъбите, преди да изригна. Досега съм изригвала само пред единия от тия двамата – родителското ми тяло… кой е другия – сигурно ще го кажа при следваща подобна игра…
5. Помня като слон – всичко в детайли, случки, хора… и в същото време ми е голям зор да помня конкретни дати (години обаче помня)
6. Трудно говоря за себе си, а ако някой ме е хванал на къс пас и трябва да говоря за чувствата си със страничен човек – става още по-трудно… да ги споделям пък със самия обект на въпросните чувства – направо си е мисия невъзможна. Хем имам много неща за казване, хем никога не намирам думите (да, дори аз понякога нямам думи!) Така си е от край време.
7. Параноик, завършен – ако искаш да ме гледаш как се сгръчквам от ужас – остави ме сама, без хора наоколо. За да е завършена картинката – нека е нощ… и ми отвърти крушките.
Няма да подавам топката на конкретни хора. Но пък всеки който реши да споделя – ще го чета
