Just to say smth

5

Когато сутрин си прецеждам кафето от джезвето – изхвърлям утайката – хвърлям нещото, което преди това съм употребила, консумирала и всеки път когато имам нужда от поредно ново кафе посягам към металната кутия, в която винаги има от скъпоценната субстанция…
Употребявам, изцеждам до капка, консумирам, остатъка – заминава в канала.
Това с кафето… С хората не правя така. И винаги се чувствам жестоко пре*бана, когато усетя подобно отношение, като на моето към утайката от кафето, само че спрямо хора, в частност – мен.

Изборът на песента съвсем не е случаен. Share coffee… and your world.

Знам едно. Следващия път няма да броя до 10 и няма да ти премълча.

За тези, които искат да чуят оригинала – тук.

5 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Наивник
    Posted on 17.05.2009 at 01:27 Permalink

    Днес на истина беше дълъг ден , мрън мрън , не съм свикнала да пишеш така , по скоро те въсприемах като
    атакауваща формация , като острие . Не ми казваи че си се изтъпила … Не го вярвам .
    Всичко което не ни убива ни прави по силни , стара мисъл
    може и да е вярна , аз те познавам , ще излезнеш още по силна ;)))

  • ominaeshi
    Posted on 18.05.2009 at 17:32 Permalink

    Ненужно лошото отношение… понякога скапва страшно много.

  • Posted on 18.05.2009 at 19:39 Permalink

    … не понякога, винаги скапва :(

  • ShakeZ
    Posted on 20.05.2009 at 00:54 Permalink

    Би моур ден хюман! Би йорселф!
    Исках да го напиша на латиница, но…
    Сис, знаеш, че тежки моменти има, но те са, за да можем още по-силно да оценим приятните, сладки мигове от живота. Трябва да пием кафето си с удоволствие и да се радваме на всичко хубаво, което се случва след това!

  • Posted on 20.05.2009 at 11:23 Permalink

    Да ти се не видат и проблемите!
    Аз току що си счупих върха на графита на автоматичният молив, а ти ми пишеш едни… 😉

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*