Като на море, без морето :)

3

Хубав уикенд :)
Един от малкото многото случаи, в които до петък нямаше никакъв план. В петък, в ранния следобед вече се бяхме координирали горе долу и в края на работния ден се качихме по колите и отпрашихме в посока Плевен. Тръгнахме в 7, стигнахме в 11 вечерта, но това е друга тема… А, да – за протокола да отбележа, че на ботеградкото ОМВ се видях с (вече бивш) колега, с който някога си имахме голяма приказка – Ванката от Шумен, хехе. Факта, че виждам някой, който свързвам само с весели истории и много смях по телефона си беше предвестник, че почивните дни започват обещаващо с нужната доза позитивизъм.
Повода беше рожден ден – да е жив и здрав рожденника Явор :)
Моя милост (естествено) се хоризонтира рано-рано, но тоя път не бях нито първата, нито единствената. Спане до обед, после едно голяяяяяямо шляене из Кайлъка по язовирите и скалите там, дъъълго припичане на слънцето… едно обикаляне на всички заведения из парка в търсене на свободни места :) Не беше никак лошо – грам не усетих кога мина толкова време, а обичайно нищоправенето ме товари и прави така, че всяка минута да ми се струва цяла вечност. Този път не исках да свършва
Вечерта имаше кротко “тейбъл парти” с допиване на остатъци от предната вечер, пак спане, пак ставане по обед (да не казвам ранния следобед…). Още едно бързо хапване в Пещерата, взимане набързо по едно довиждане и следобед около 5 тръгнахме към София. Този път не пропуснах отбивката за Окната, бях учудена от себе си, че още помня от къде точно да мина и къде точно да спра, имах съвсем бледи спомени от посещението на това място преди около 2 или 3 години. Въпреки, че и преди съм била там – отново останах възхитена от размерите на пещерата и от перфектните форми на очи на свода и – неописуемо е, това трябва да се види и да се усети на живо :) И внимавайте – змиите са излезли от дупките си и се навъртат там – една такава успя да изкара акъла на спътничката ни 😀

Снимки като цяло – няма. сигурно защото фотото не беше толкова продължително време в ръцете на Casper – обичайно той не спира да щрака докато не изхаби батерията :)

Pleven/Oknata - 24.05.2009
За по-голямо изображение – цъкнете върху колажа :)

Та така… заглавието е такова защото описва състоянието ми през тия дни – все едно си бях на морето; с празна тиква; с телефон, който (почти) не звъни; с хора, които ме усмихват; с безцелно мотаене и нищоправене. Няма такъв рИлакс.
Хубаво беше, ама свърши.
мрЪн!
Тепърва ни предстоят много слънчеви и топли дни… съответно и обиколки насам-натам.
А и до момента с морето не остава кой-знае колко много време, хехе :)

3 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 26.05.2009 at 17:02 Permalink

    Ууу,че хубаво :) Завиждам Благородно :)

    Всички природни красотички от колажа са страхотни,но нощната пеперуда ми остана в погледа.Поздравления за автора на снимката :)

    Пожелавам ти още много такива хубави и разпускащи моменти :)

    п.п.Още веднъж извинявай,че те омотаф с малкото Сиси..сори

  • Posted on 26.05.2009 at 22:28 Permalink

    Разпускащи моменти ще има още – тъкмо им идва сезона… надявам се да е така де, то човек в днешно време вече нищо не знае…
    И няма нужда от извинения :)

  • Posted on 29.05.2009 at 11:44 Permalink

    Нали нямаш нищо против да участваш в една игра …
    http://sazvezdie.blogspot.com/2009/05/blog-post_29.html

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*