Напоследък не пиша. Чета много, ама не пиша! Ей на – дори заглавие не мога да си измисля сега.
Установявам защо – спокойна съм. Факт.
Дните си минават по обичайния начин – делничните дни са абсолютна лудница, която все чакам да секне или поне да намалее от два месеца насам, но това така и не се случва.
Понеделник отивам в офиса, почвам си ежеседмичната борба и знам, че в петък като хлопна вратата след себе си ще оставя всичко там – на бюрото, няма да взема нищо със себе си, което да развали уикенда ми.
Уикендите са лежерни и… спокойни. Минават простичко – сън, филми, ориз по китайски, малко глезене, малко мрънкане, малко подивяване и правене на глупости. Понеделниците чак не искам да си отварям очите, ако има как да щракна с пръсти и да превъртя седмицата ще съм един още по-спокоен човек.

Всъщност в малките неща и удоволствия намерих многото – онова, дето дори сама не знаех, че ми липсва.

Толкова спокойна и над нещата, че дори затрития в петък любим телефон не ме трогна – майната му, тъкмо повод да си взема следващия модел. Сега от бивш собственик на Nokia e51 станах настоящ на следващия модел в серията – е52. Няма да правя ревю – има хиляди такива публикувани къде ли не. От мен само следното – не бих изневерила на тази серия телефони – имат дизайн, който меко казано обожавам; имат функционалности, които ползвам ежедневно; имат здравина – нещо което ми е важно, защото се случва чат-пат телефона ми да лети из стаята; имат офис пакет – в редките случаи, когато лаптопа не е с мен въпросния офис пакет ми е бил от полза, несъмнено; имат приятен мейл клиент; батериите им държат по цяла седмица при това със сериозно натоварване – не е като да не говоря по телефона; имат wi-fi (от е51 нататък) – нещото което тотално ме спечели; имат и тетрис (ако си го смъкнеш) – нещо с което си запълвам времето докато чакам някъде някой. Като обикновен потребител смея да кажа, че единственото нещо, с което е52 превъзхожда е51 е процесора – значително по-бързо “мисли” новата ми придобивка от старата; другото нещо е светкавицата, като цяло обаче камерата на телефона (настоящия, както и предния) е слабо звено, но какво пък – имам си фотоапарат, телефона е бекъп

Та така.
Сега чакам да ми дойде музата, та да си кажа колко хубаво ми е напоследък, простичко, без излишен патос.