Напоследък не пиша. Чета много, ама не пиша! Ей на – дори заглавие не мога да си измисля сега.
Установявам защо – спокойна съм. Факт.
Дните си минават по обичайния начин – делничните дни са абсолютна лудница, която все чакам да секне или поне да намалее от два месеца насам, но това така и не се случва.
Понеделник отивам в офиса, почвам си ежеседмичната борба и знам, че в петък като хлопна вратата след себе си ще оставя всичко там – на бюрото, няма да взема нищо със себе си, което да развали уикенда ми.
Уикендите са лежерни и… спокойни. Минават простичко – сън, филми, ориз по китайски, малко глезене, малко мрънкане, малко подивяване и правене на глупости. Понеделниците чак не искам да си отварям очите, ако има как да щракна с пръсти и да превъртя седмицата ще съм един още по-спокоен човек.
Всъщност в малките неща и удоволствия намерих многото – онова, дето дори сама не знаех, че ми липсва.
Толкова спокойна и над нещата, че дори затрития в петък любим телефон не ме трогна – майната му, тъкмо повод да си взема следващия модел. Сега от бивш собственик на Nokia e51 станах настоящ на следващия модел в серията – е52. Няма да правя ревю – има хиляди такива публикувани къде ли не. От мен само следното – не бих изневерила на тази серия телефони – имат дизайн, който меко казано обожавам; имат функционалности, които ползвам ежедневно; имат здравина – нещо което ми е важно, защото се случва чат-пат телефона ми да лети из стаята; имат офис пакет – в редките случаи, когато лаптопа не е с мен въпросния офис пакет ми е бил от полза, несъмнено; имат приятен мейл клиент; батериите им държат по цяла седмица при това със сериозно натоварване – не е като да не говоря по телефона; имат wi-fi (от е51 нататък) – нещото което тотално ме спечели; имат и тетрис (ако си го смъкнеш) – нещо с което си запълвам времето докато чакам някъде някой. Като обикновен потребител смея да кажа, че единственото нещо, с което е52 превъзхожда е51 е процесора – значително по-бързо “мисли” новата ми придобивка от старата; другото нещо е светкавицата, като цяло обаче камерата на телефона (настоящия, както и предния) е слабо звено, но какво пък – имам си фотоапарат, телефона е бекъп 
Та така.
Сега чакам да ми дойде музата, та да си кажа колко хубаво ми е напоследък, простичко, без излишен патос.
6 Comments
Мрън…искам да е Петък!
Пожелавам ти да си все така спокойна ,а и заглавието си е баш на място
Не харесвам Е51..заради бутоните ,некви малки такива ..Аз пък от доста време насам не изневерявам на Samsung..
По-бързо да идва Петък,че ще омрънкам всичко,а и още ми съхне панталона…
Смифки и хубав да ти е деня
Живеем странно – ей така -да минава времето през голямата врата…..
Номерът е да дойде петък и утре да е събота. Кофтито е ,че си се приближил с пет дена до смъртта си, без да се усетиш и през това време не си си изкарал особенно добре……
Ей, не така черно де
То нали знаеш, от умирането отърване така или иначе няма, та… Пък и уикенда така или иначе наваксваш пропуснатото, поне в повечето случаи.
@Лили – не харесваш Е51 щото не си го ползвала за повече от 1 месец, поне ;р
До петък – то не остана, хехе!
Не съм,верно е.Но все пак не обичам малки бутончета,губят ми се между пръстите и натискам квото не требе,та и без да има бъг-може да си го спретна сама
Цуф 
Ооо..Петък…далечко е!Искам да е цяла седмица Петък….
Хубав ден Мрън
Абре според мен трябва да се работи само сряда…………………………………………………………………………. Е не всяка сряда де.
Ако цяла седмица е петък… няма да оцениш истинската стойност на този последен РАБОТЕН ден от седмицата
А за срядата… аз на срядата и викам “малЪк петЪк”
Мине ли срядата и то… не останало. Ей на – да мине и утре иииии пак ще ме обземе емоционалната истерия около петъците.