Нещо ми идва в повече. Цялото това “надхващане”, цялото това налагане от позицията на “силния”…
Бронята ли да си вадя? Или непукизма? Не знам дали второто не би играло добре ролята на първото…
А беше време, когато паницата беше една и хранеше всички и … паразитите бяха по-малко. Сега всеки си има отделна паничка и непрекъснато тук-там има по някой, който прави всичко възможно да ритне чужда – не че на него ще му се напълни гушата, а просто заради идеята за “по-силния”. Хората са лоши.
Духа отдавна се замени с материята. Няма място за фантазии, има място за “да пипна и да видя”. Кому е нужно да погали душата? А? Остаряло е това… не се вписва, не става.
Боже, а простия въпрос “Как си?” без заден умисъл дори не мога да си припомня как ЗВУЧИ…
Да живеят новосъздадените роботи – има команда, има изпълнение, няма емоции.

Винаги съм била ЗА с две ръце за машинизиране и нови технологии… but not this time… not this way… Машинизирани хора са нещо друго…
А по-тъпото е, че очевидно още ми пука достатъчно, че да ме заболи от всичко по-горе.

Много ми се събира тези 3-4 дни, чисто емоционално… и болезненото ми чувство за справедливост е особено изострено, а нервите – изпънати като струни на бас китара… и ми е жал, за всичко.

И в заключение – Coldplay – Harmless.