Празници ли?

9

Не знам това синдром ли е или какво, но с наближаването на всичките тия празници вместо да ми “поникват крила” настроението ми клони към хубава кръгла нула. Сдухвам се ей така, безпричинно.
И пак ми е пресъхнала устата – не знам дали е от купищата празни приказки или обратното – от купищата неказани неща.
Уж в такива моменти човек ставал пълен непукист – да ама не. Ако беше така – със сигурност до сега да съм си казала всичко, ама наистина всичко на който трябва. Само че как да кажеш каквото и да било, като знаеш че отсреща няма да има реакция? Как да кажеш нещо на непукист или на човек, който е ампутирал голяма част от себе си и го играе някой друг? Има ли смисъл и не е ли всичко това една колосална загуба на време.

Искам да ми се случи нещо. Хубаво по възможност. Без излишни разходи. Без излишни приказки. Просто нещо дребно, но истинско и от сърце.
Искам да има с кой да си говоря в прав текст за всичко вътре в мен без да знам преварително каква ще е реакцията… или по-скоро каква няма да е.
Май това са ми желанията към дядо Коледа, Снежанка, седемте джуджета и всички проклети образи, които уж изпълняват желания ако си бил послушен. Аз искам това за тази година, и за миналата, и за по-миналата… и за следващата. Не искам излишни подаръци и лудници…
Много ли е?

Пак ме е ударила вълната на монолози – говоря си, ама сама. Задавам си въпроси и си отговарям, даже имам по два отговора – как бих искала да е и как е реално. И вдигнах броя на цигарите, а тъкмо бях успяла да ги намаля до 2 – 3 кутии седмично, пфу! Чудя се колко ли такива хора имам наоколо – с монолози в главите си и със стиснати гърла за пред околните.
Не знам в цялото това търсене и стремежи за намиране на нещо дали не съм се загубила. Ако е така – искам да се намеря, моментално! Ако случайно някой ме е намерил тия 2 дни – нека ми звънне.

Май не обичам празниците – цялата тая истерия, която обаче въпреки всичко ти навява мисли за домашен уют и голямо количество близки хора – сдухвам се. А не искам бе! Искам да съм нормален човек, който като чуе Коледа и Нова година да подскача от радост най-малкото заради предстоящите почивки, след това и заради възможността да е забит някъде с някой и да е щастлив от това.

И после съм била тъжна! Кой? Аз? Тъжна? Ама как тъжна бе! Чудно весели са ми дните, за по-голямата част от нощите да не говорим.

I feel drunk but I’m sober
I’m young and I’m underpaid
I’m tired but I’m working, yeah
I care but I’m worthless
I’m here but I’m really gone

9 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 07.12.2009 at 14:56 Permalink

    Хм…онази покана си стои 😉
    Не искаш нищо даже,веднага ти пращам един Дядо Коледа да те намери 😉
    Смайл..плийз :)

  • Posted on 08.12.2009 at 01:22 Permalink

    Абе и на мене не ми е така “топло” както ми беше преди време по тези празници. Незнам защо………

  • Posted on 08.12.2009 at 09:03 Permalink

    Лили, някой ден ще стане това пиене на кафе, само не мога да кажа от сега кой ден точно – в последния момент ще е организацията. Дядо Коледа дето ще го пращаш, ако ме намери, веднага да ми се обади!

    Преорчо… е сега поне донякъде се успокоих – щом подобни настроения обземат и други хора, значи грешката не е в моя телевизор, или поне не е само в моя…

  • ominaeshi
    Posted on 08.12.2009 at 09:36 Permalink

    Най-добре си направи нещо анонимно и пиши. Тая работа с говоренето никога не става.

  • Posted on 08.12.2009 at 19:29 Permalink

    Сис,аз само напомням (дори с риск за досаждане,ама какво пък ) :)
    Хм,започвам да се замислям,че и аз не пращя от коледни лампички кат’ настроение-но настроение имам,но май още коледната закваска е в магазина.
    Хо-хо-хо!Изпратих го.Каза ,че си го наритала,тъй като не си го познала 😉 Извод: не се знае от кой “комин” ще се пръкне чувалчето и брадата.Усмихни се ,а настроението само ще дойде-не е домашен любимец да идва при определана команда.И няма грешка в ничие ТВ.Случва се,хора сме(уж).Олях се!
    Хубава вечер :)

  • ominaeshi
    Posted on 10.12.2009 at 09:56 Permalink

    Сис, направи си коледна елха в различен стил. Доста помага. Тази година моята е със сини, зелени, сребристи и златисти играчки. Без лампички, без нищо по-топло от златистото. Доста е мрачна, но пък ме кефи.

  • Posted on 10.12.2009 at 20:40 Permalink

    хах, добра идея е това :) ти къде се скри пак? :( там където те намирах – отново те няма, пак ли смени мястото?

  • bampi
    Posted on 29.12.2009 at 11:44 Permalink

    Всъщност,не си сама и на мен главата ми е пълна с монолози.Празниците ме натоварват основно с това,че всичките ми познати се правят на щастливи и все се чудя кого точно заблуждават?…

  • Posted on 30.12.2009 at 15:46 Permalink

    маскарад, пълен 😉

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*