Earth Hour 2010

1

Turn out your light, show support

In 2009 hundreds of millions of people around the world showed their support by turning off their lights for one hour.
Earth Hour 2010 will continue to be a global call to action to every individual, every business and every community. A call to stand up, to show leadership and be responsible for our future.
Show your support HERE.

Миналата година писах за тази инициатива. Превърнала се е в традиция и тази година ще бъде отбелязан часът на земята :) В събота, 27.03.2010 угасете лампите, телевизора и компютъра си за 1 час – между 20:30 и 21:30. Спокойно можете да запълните този 1 час с бутилка вино, няколко свещи и любим човек до себе си :) Или пък да се разходите в града си – както направих аз миналата година, заедно с приятели. Мисля да не пропускам и тази година, убедена съм, че в градинката на театъра пак ще има интересни неща :)

Ето официалното видео тази година… I will try to fix you… :)

Fast Tube Top
Fast Tube
Fast Tube Bottom

Само да вметна, че песента към видеото е една от любимите ми :) Coldplay – Fix you.

Угасете лампите :) Само за 1 час. В събота, 27.03.2010. Начало – 20:30 ч.

02.2010

2

Long time no seen…

Февруари свърши! Ей на – и март вече е във втората си половина, йей! Да свършва тази зима, студ, кал, сняг, дъжд, че аман.

По-интересен е февруари де, паметен ще е за мен. 02.2010.
Какво се случи?
Празнувах последните си “20 и”, сиреч станах на 29. Празнувахме 4ма рожденника (за сравнение – последния път бяхме 3ма). Близо 20 човека успяхме да се поберем във Вили Кавалджиеви – в една махала над Трявна, имаше е*аси снега, малко екстремно ми дойде качването от Трявна до там, както и слизането след това. Слава богу – гумите Gislaved, които Ники ми беше подбрал и в крайна сметка купих - се доказаха като добри (или пък аз съм добър шофер, хех! ;) ).
Подробности за партито и самите вили има доста при Casper, в ей този пост :)
Аз ще се въздържа от подробен коментар, но определено ще запомня въпросния рожден ден – ако не с качването и слизането от вилите, или пък с настинката, която ме тръшна… или пък с многото смешки, които са документирани (и само чакам някой да ме ядоса повечко, че да го изложа на показ тук ;р )

Та така, последно двадесет и… Малко странно е усещането. Колкото и да ви казват, че човек е на толкова, на колкото се чувства – не им вярвайте :) Мисълта, че догодина ще ставам на 30 (трийсет, еййй!!!) хич не ме прави на 25 примерно. Не, не страдам че остарявам – то си е в реда на нещата, а и е за предпочитане от това да си безсмъртен. Просто отбелязвам.

Февруари ми беше и доста емоционално “екстремен” и изненадващ. От как съм в София живея в една квартира, т.е. две години не бях сменяла къщурата си – не ми се беше налагало. Е, 02.2010 ще бъде запомнен и с пренасяне. Супер набързо.
Знаех, че ще се наложи и знаех още от ноември-декември, но някак си отлагах всичко това в съзнанието си, а съответно и във времето и все си виках, че може да не се наложи. Е, наложи се!
Беше ми (и все още ми е) супер мъчно за съкварирантката ми, не само заради 2те години, в които живяхме заедно, а и заради куп неща. Липсват ми много неща, които намирах в нейно лице, но… човек не знае какво ще му поднесе съдбата.
Знам, че ще се чуваме/виждаме пак и се надявам всичко с нея да мине по вода!!!
Самото изнасяне беше… ужас някакъв. Винаги съм си казвала, че имам ужасно много багаж, но сега вече го твърдя съвсем смело. Пренасях се на 3-4 курса с колата… и отделно – бус… Бедна ми е фантазията кога и как съм съумяла да събера толкова неща за общо взето 3 години (1 в Пловдив и последните 2 тук, в София). Честно, не знам на кое хората му викат “най-важното за оцеляване”, ми то… всичките ми неща се оказаха важни. Много малко неща закарах на село, почти всичко си беше все нещо, което ползвам, при това често! 2 дни подреждане на новото място… и нещата горе-долу влязоха в релси.
Сега мечтая за 2 неща на новото място – да мога спокойно да си отварям и затварям вратите на терасите (не питайте, дълго е…) и за мир и спокойствие. Второто го постигам, относително… очевидно не съм толкова нетърпима, колкото ме изкарват някои… или поне така си мисля. Остава някак си да се случи и първото, хех… (няма майтап, това с вратите ми е голям трън в петата, ей!)
Има и друго, но някак си не мога да намеря думи за това, другото, нямам муза…

Така… друго февруарско… май няма друго чак толкова значимо…
—-
Не знам за вас, но аз си бях избрала за “мой ден” 3ти март – уж да си гадая каква ще ми е годината (нали има някакво поверие през женския месец всеки да си избере ден и според настроението на баба Марта, демек времето – да гадае каква ще му е годината). Е, при мен се очертава балансирана година (дай Боже!) – нито много хубаво, нито много лошо :) До обед беше слънце и топлинка, следобед се понамръщи малко, ама непоносимо не е ставало ;)
—-
Неделните палачинки май ще се превърнат в традиция (макар до сега само 2 поредни уикенда да са били посветени на тигана…) Одобрени бяха и не оставаха, което значи, че на вкус са били ок ;) Аз нямам против да бъркам сместа, щом има кой да виси на котлона и да ги мята…

Стр. 1/11