Почивка в Копривщица

8

От няколко години все се каним да скокнем до Копривщица за възстановката на Априлското въстание. Е, най-после се наканихме и го направихме. И не съжалявам – бяха два невероятни дни, сред невероятна атмосфера! Починах си, поех си въздух и толкова бях запленена от градчето, че за следващото ходене там няма да се каня с години! Още догодина съм там пак :)
Беше трудно намирането на свободни стаи 2 седмици преди празника… В крайна сметка обаче се добрах до резервация на стая в “Чучура”. 2 нощувки излизат 90 лв, с включена закуска в цената.
Тръгнахме около 20:30 ч. вечерта, миналия петък – 30 април. Пътя след Долни Богров е в ремонт, та се наложи едно заобикаляне през Елин Пелин, след което се включихме отново по подбалканския път.Имах спомен от едно някогашно пътуване, че трасето е ужасно – дупка до дупка… Е, спомените ми бяха стари и някъде тайно в себе си се надявах, че вече е оправен. Блажени са верующите. Уви, пътя си е все така ужасен, имайки предвид и тъмницата в която карах – можете да се сетите, че нямаше как да пропусна всичките – а те са много!!! Слава Богу, след Пирдоп пътя е ОК.
Та, благодарение на ужасния път в комбинация с тъмницата – пътуването не продължи час-час и половина (все пак става дума за нищо и никакви 100 – 120 км), а над цели 2 часа!!! Накрая вече толкова бях изгубила търпение от дупки и завои, че просто не вярвах, че някога ще стигна до заветната Копривщица :) И точно в тоя момент, след поредния остър завой се показаха светлинките! И се влюбих :) Малки и тихи улички, все още никакъв наплив от хора, спокойствие, фенери по улиците, река, мостове… чудничко! Бързо намерихме хотела. Тук е момента “Чучура” да получи от мен публична оценка 6 (отличен)!!! Пристигнахме в късните часове – може би около 11 вечерта… настанихме се, слязохме в механата на хотела – хората ни нагостиха без грам да ми се налага да се чувствам неудобно от късния час… Стаята ни беше хубава, а храната в механата… ооо, може да се пише много за нея – според Casper, който не за пръв път посещаваше това градче – това е най-доброто място за хапване – невероятна кухня… не-ве-ро-ятна!Ако някога попаднете там – задължително се поглезете с палачинките им със сладко от диви ягоди, с домашното овче мляко, с пърленките с масло и чубрица, със сачовете… абе изобщо с всичко, което можете да поберете в стомасите си! Задължително посетете този хотел/механа, ако попаднете в Копривщица :)

Съботата се надигнахме раничко, понеже беше предвидена за туристическа разходка из градчето. Пийнахме си кафето, хапнахме си палачинките и се запътихме към площада на градчето. Хората бяха учтиви и ни упътиха към “Дирекция на музеите” – няколко минути по-късно вече стискахме 2 билета за обиколка на 6-те къщи-музеи в градчето + карта, която да ни помогне да ги намерим :) Цената е повече от скромна – 5 лв. на човек! Няма да се задълбочавам в описания на местата, които видяхме – ще ви ги покажа… Единственото което ще споделя с вас е постоянното ми настръхване сблъсквайки се с историята ни и с бележитите българи, които това градче е родило и отгледало. Достойни българи! Силни, смели, луди… Цялото градче е пропито с духа им. И през цялото време бях леко настръхнала, с леко свит стомах и аха-аха да се разплача на няколко пъти просто така… Усещането там е незабравимо!

Първата къща, в която надникнахме беше “Ослековата къща”

Построена е през 1856 и това, с което ще я запомня аз са невероятните стенописи по фасадата и, както и вътре – в одаите. Донякъде ми напомня на къщите в стария Пловдив.

След това поехме към гроба на Дебелянов, синята църква и домът на Каблешков – в този им порядък. Но преди да стигнем до първия споменат “обект” попаднах на ето този човечец

Предната вечер същия този човечец влезе в мeханата, докато вечеряхме и си говори със собствениците – не слушах за какво, но от начина, по който го посрещнаха – останах с впечатлението, че не му е за пръв път да е там :) И е добре приет.

Дебелянов… беше един от малкото класически български автори (жалко, но факт!), които харесвам (наред с Елин Пелин, Йовков и Чудомир). Естествено – бях чела доста неща за него – как е живял, как е бил непризнат, как чак след смъртта му е издадена и първата му стихосбирка, как на гроба му има скулптура на майка му и стих от негово стихотворение, който гласи:

“И в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете…”

Катерейки се по стръмната уличка, водеща към църквата и гроба му се опитвах да си представя картинка – е не можах! Не ми стигна фантазията да си представя гледката от там горе – високите, стари няколко бора, скупчени до паметника… скулптурата на майката – боже, нямаше как да си представя такива детайли като сгъвките на роклята и, бръчките на челото, мъката в очите… годините…

В двора на същата тази синя църква е и гроба на Тодор Каблешков.

Там е и гробницата на благодетелите на градчето в ония години – богатата фамилия Палавееви – почти няма сграда, която да не носи техния отпечатък.

Нямаше как да остана равнодушна към този паметник – орнаментите по оградата, дръвчетата, ангела… детайлите…

Като приключихме с фотосесията на църквата и на една котарана, припичаща се близо до нeя – тръгнахме по калдъръма в търсене на къщата на Каблешков.

И ето я пред нас – в цялата си прелест! Красива, двуетажна къща, с много стаи и невероятно дървено слънце на тавана в салона. И история… много история! Ето клетвата, която са полагали четниците му:

Е как да не настръхне човек и как да не се насълзи поне малко, пренасяйки се във времето назад в годините и споделяйки емоциите на хората, които са я полагали…

После леко-леко се отправихме към моста, на който е пукнала първата пушка на Априлското въстание

Ето тук е убито заптието, с чиято кръв в последствие е подписано прочутото кърваво писмо

След къщата на Каблешков и прочетеното там, след емоцията, която ме завладя на мостчето – съвсем на място ми дойде срещата с родния дом на Дебелянов :

Лежерна и красива двуетажна синя къща, дебела сянка от огромни борове. Там имаше и най-много хора, хех. Докато разглеждахме експонатите и четяхме бележките за житейския път на поета – слушахме поезията му тихо и ненатрапчиво пусната по уредбата. Ето там изпитах спокойствие, и спрях да настръхвам :)

Следващата къща в плана ни беше тази, на Каравелов :)

В двора имаше една круша с плоча, на която пишеше, че дървото е било облагородено именно от Каравелов. А сега си помислете на колко години е тази круша… И ако можете – не настръхвайте и не си задавайте въпроси от рода на “леле, ако това дърво можеше да говори – какви ли неща щеше да ни разкаже…” Аз не можах да не си ги прехвърля през главата тези неща.
В къщата като музеен експонат е изложена печатарската машина, с която са се печатали почти всички “бунтовнически” вестници от онова време…

Предпоследна спирка трябваше да бъде къщата на Бенковски.

Катерейки се по калдаръмената уличка и оглеждайки покривите, комините и безкрайния низ от зидове ми дойде като пробуждащ леко зашеметяващ ме шамар ето тази картинка:

Само си представете безкрайните зидове, високи повече от вас самите, тясната уличка и изведнъж – това.
Хайде сега ако можете – задръжте си емоциите в задния джоб, погледнете този паметник от близо и прочетете надписа на камъните:

А това дърво ме изуми:

Корените му бяха в скалите! И то беше живо!

От паметника се разкрива невероятно красива панорама на градчето.

А там, някъде в уличката под него е и родната къща на този знаменит българин.

Огромни борове (отново), дълъг и тесен двор и в дъното му – сгушена родната къща на една от най-емблематичните фигури на България – Бенковски.

Последната къща, която официално трябваше да разгледаме беше “Лютовата къща”

Тук са се правили килими от вълна, технологията е била особена – нещо като киснене, после биене, степване… Интересна къща, на която обаче някак си не обърнах кой знае какво внимание – вероятно заради все още блъскащите се в главата ми размисли и страсти, свързани с Бенковски :)

Общо взето с това приключи и обиколката по музеите в градчето, малко по-късно се разходихме и до каменната църква, построена пак от рода Палавеев, за жалост обаче – вече затворена за посещения… Видяхме и къде е построен “SPA комплекс Дюлгерите” (това “спа” никак, ама никак не ми се връзваше с всичко наоколо, но… както и да е :) )

Размотавахме се по сергиите (имаше импровизиран панаир), взехме си по нещо за спомен и отидохме да си починем, че ни чакаше тежка вечер :) Около 9 слязохме в механата, която се пукаше по шевовете – очевидно не само ние бяхме оценили по достойнство качествата на готвача в това място :) Нас обаче ни чакаше маса за двама, на която прекарахме около 3 – 4 часа. За старт – ром с кола за мен, уиски за другарчето ми, после картофки, сач, пърленка, прокарвахме ги с шише добре изстудено сухо бяло винце от Търговище, за десерт – домашно кисело мляко за мен, бира и пържени картофи – за спътника ми :)
Затворихме кръчмата и някак си се дотъркаляхме до стаята :)

На другия ден, в неделя, ставането пак беше около 9.30 – 10.00, последвано от закуска и придвижване към площада – за въстановката на Априлското въстание. Народа вече се беше събрал и градчето беше неузнаваемо – коли и хора навсякъде, буквално се пукаше по шевовете

Самата въстановка трая около час, участниците в нея са 130 човека – само си представете за каква режисура и хореография става дума, ето няколко снимки и от нея:

След края – направихме един тигел по улиците и решихме да си палим гумите към София, признавам си – хич, ама хич не ми се тръгваше…
Когато пътувахме към Копривщица, въпреки тъмнината видяхме невероятно грозен пантеон на Васил Левски, новопостроен, ама нямаше как да спрем тогава. Бях се зарекла да спрем на връщане.

Нямам идея кой е архитекта, но ако бях аз – щях да се срамувам от творението си. Самата глава на Левски е ОК, но всичко останало е… А пантеона е ОГРОМЕН, няма как да не бъде забелязан.
За сметка на това – срещу тази грозота, сътворена от човешка ръка стоеше картина, нарисувана с невидимата четка на природата:

И край.
Свърши :(
Но ще има пак, със сигурност!

8 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 10.05.2010 at 13:11 Permalink

    Прекрасно,хубаво,чудничко :)Завиждаме!!!!
    Изпреварили сте ни, но това ни е следвашата дестинация.Утре виж при мен к’ви “спортни” деятели сме 😉
    Хубава седмица :)

  • Posted on 10.05.2010 at 19:54 Permalink

    … и като идете – да не пропуснете “Чучура”! :) Кога сте там?
    Спорт, хехех, при мен е мръсна дума това, ама гледам с интерес иначе 😉

  • Posted on 11.05.2010 at 12:14 Permalink

    Скоро :) Мислех за РД,ама няма как да поберем сите там :) Ще обадя като тръгваме.Да,задълже в Чучура 😉
    “Спорт” ..видя ти за какво става дума 😉

  • Счетоводител
    Posted on 12.05.2010 at 13:48 Permalink

    Била съм в Копривщица; нещата там са наистина впечатляващи. Друго си е, обаче, когато гледа фотографско око…Дървото! Дървото в скалата ми спря дъха. Дори ми минаха някакви мисли от сорта “не сме ли и ние като него”…

  • Posted on 16.05.2010 at 15:00 Permalink

    :) Благодаря!
    Дървото беше наистина изумително – няма как да го пропуснеш катерейки се по стълбите към паметника. И наистина корените са му в скалата – не е фотографска уловка някаква.
    А ние… ние донякъде сме като него, но само донякъде… защото се уморяваме, а то – то си расте и си зеленее и няма и помен от умора по него. Ето това е воля!

  • Posted on 24.05.2010 at 09:44 Permalink

    Копривщица е страхотно градче. Преди няколко години ходих там и останах адски доволен от посетените обекти.

    Всичко е много красиво. Препоръчвам всеки БЪЛГАРИН да посети това градче

  • Posted on 09.07.2010 at 17:38 Permalink

    Прекрасни снимки. От над 10 години не съм посещавал Копривщица, но снимките изкараха доста спомени :)

  • favorit
    Posted on 15.09.2010 at 23:07 Permalink

    ееее, Копривщица си е райско място, ходил съм 3-4 пъти с жената, …посетете Чучура, няма да съжалявате.

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*