За кръводаряването

3

И преди съм си мислила да драсна нещо по темата, ама ето, че му дойде времето.
Кръводарявала съм около 10 пъти от 2005 насам.С повод за някой познат или близък, и без повод – просто така. До момента нито веднъж не съм “агитирала” някой да го прави, а всъщност трябва! Истината е, че кръвта наистина е ценно нещо, има недостиг у нас, и това, което вземат от теб като количество няма да те “събори”, но ще “вдигне” на крака някой друг в нужда.
Та, вчера ходих до Националния център по кръводаряване в София, на улица Братя Миладинови 112. Причината – бабата на един познат ще я оперират. Когато дарявате кръв за някой конкретен човек ще са ви нужни трите му имена, ЕГН, отделение и болница, където ще бъде опериран.
Съвсем накратко ще разкажа в какво се състои цялата процедура.
Първо – отивайки там от вас се очаква да не сте пили в последните 24 часа, да не сте приемали медикаменти в същия период, очаква се и да сте здрави в момента (слава богу мен още не ме е тръшвал вирус за тази година), да не сте хипертоник, за жените – очаква се да не сте в цикъл.
В първата стая си давате личните карти за проверка – проверява се дали до сега сте кръводарявали и дали случаааайно не сте със забрана да го правите. След тази проверка – личната карта ви я връщат, заедно с един анкетник, който трябва да попълните. Съдържа въпроси от типа “чувствате ли се здрав?”, “боледували ли сте от хепатит, малария?” естествено не се подминават питанките за СПИН и наркотици.
След като приключите с попълването – нареждате се пред втория кабинет – там връчвате анкетата, измерват ви кръвното, боцват ви пръста, за да вземат проба от кръвта ви за “бърз тест”, с който установяват какви са нивата на хемоглобина и ако са ОК – продължавате към третия кабинет :) Между другото, ако не си знаете кръвната група – ще ви я кажат именно след този бърз тест :)
В третия кабинет ви слагат на някое от леглата, оглеждат ви вените при лакътната сгъвка и преценят къде са по-лесни за нацелване, след това дезинфекцират мястото, където ще включат системата. После пред вас разопаковат празната банка, както и иглата, боцват ви и… така. Помпите енергично ръката си като ту свивате в юмрук, ту отпускате. Източват се между 410 – 450 милилитра. През цялото време банката е на нивото на главата ви и ако искате – можете да гледате как се “мандахерца” :) Ако сестрите видят, че ви става зле – спират манипулацията.
След като се приключи с точенето – слагат ви една лека превръзка, която да държите около час, след което спокойно можете да я махнете. Хубаво е мястото да не се мокри 24 часа – нещо, което аз лично не спазвам – обичайно дарявам сутрин, вечерта влизам в банята и си се мокря доволно… Възможно е след като махнете превръзката да има синина около мястото, където са ви боцнали, но това не се случва всеки път и не е болка за умиране, защото минава за ден – два.
След като ви сложат превръзката – написват една бележка, която се дава на човека, за който дарявате (ако не дарявате за някой конкретен човек – пак си я вземете тази бележка). Отделно – тази бумажка ви дава право на 2 почивни дни платен отпуск – в деня на кръводаряването и следващия, а ако сте давали кръв уикенда – то първите два работни дни от седмицата можете да почивате. Дават ви и една торбичка, пълна с лакомства – предимно шоколади, вафли, кока кола – все енергийни продукти, които са нужни за по-бързо въстановяване.
На мен до момента (да чукна на дърво) никога не ми се е завивал свят или пък ставало лошо – махат ми системат, ставам и си тръгвам, качвам си се в колата и си карам все едно нищо не е било. Хубаво е да сте хапнали нещо – не се дарява кръв на гладен стомах. Хубаво е след като са ви взели кръв – да хапнете още докато вървите към колата си (аз го правя) една шоколадова вафла и да пийнете кока колата. В рамките на 1 час след кръводаряване не бива да се пуши или пие алкохол. После може 😉
Принципно количеството кръв, което са ви източили се въстановява за около 24 часа, за 48 часа се въстановява и качеството. Чувала съм обаче, че въпреки това е препоръчително да НЕ се дарява кръв повече от 3 пъти в година, средно през 3-4 месеца.

Вярвайте ми, не боли, никак даже! Не е и страшно. Сестрите/лекарките, които ви обслужват са ок, или поне аз не съм попадала на лошо отношение.

И излизайки от там – излизате с мисълта в главата си, че сте малко по-добър човек от вчера :)

3 Comments

Showing 9 comments per page. Slide to right to see more...
  • Posted on 25.01.2011 at 14:12 Permalink

    Сиси, хубава публикация. Аз съм дарявала кръв 2 пъти и съм се чувствала прекрасно след това! Опитваха се да ме върнат лекарите, защото на вид им се виждам слабичка, но след като ми измерят кръвното и хемоглобина, разбират, че няма основание за тревоги.

  • Posted on 26.01.2011 at 09:48 Permalink

    :) Дай боже повече смелчаци като теб :)

    Истината е, че е грозна и тъжна картинка да гледаш изпаднали в нужда хора, които водят преговори с групичката цигани пред кръвния център…

  • Posted on 28.01.2011 at 13:12 Permalink

    Сис, браво :)
    Въпросният център е на 3 минутки от дома но, за съжаление никой от нас не може да кръводарява по ред причини.Но постът ти е идеалното място да благодаря на всички онези хора, които преди много години са дарили кръв , за да ме спасят.За съжаление не знам кои са, но им Благодаря искрено.
    Уважавам много кръводарителите и се надявам да има повече хора като теб.
    Винаги има едно но… за мен това Но е ,че когато мина от там винаги има опашка от роми…използват случая да вземат пакета с шоколади и прочие, а не да направят добро…това е оскверняване на каузата….

Стр. 1/11

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*
*