Искрена непоносимост.

off

Нали знаете, че като подтиска човек нещо дълго време, при това с натрупване – идва момент, в който нещата изригват.
Познавате ли човек, тип подлизурко, който принципно говори непрестанно зад гърба на хората, а пред тях е като херувимче?
Познавате ли човек, който е принципно е изключително незрял за годините си, толкова незрял, че чак дразни с инфантилността си?
Познавате ли човек, който си вре носа навсякъде, намесва се в разговори без да му е искано мнението, който е на всяка манджа мерудия?
Познавате ли човек, който вечно реве, че е претоварен, па дори и работещите заедно с него хора да са се удвоили?
Познавате ли човек, който никога не получава “НЕ” за отговор, по простата причина, че когато получи “не” – си решава проблема със срещи ниво по-нагоре?
Познавате ли човек, който плагиатства ваши идеи, споделя ги безцеремонно пред аудитория и дори не споменава името ви, но обира овациите, предизвкани от “неговите идеи”?
Познавате ли човек, който през последните 2 години и половина не си е направил труда ПОНЕ ВЕДНЪЖ да дойде навреме на работа?
Познавате ли човек, на който за собствените му неуспехи винаги му е виновен някой друг?
Познавате ли човек, който получава някаква власт по силата на “искам”, а не на “заслужавам”?
Познавате ли човек, който ежедневно се себеизтъква, използвайки много по-често от обичайното думичката “аз”?
Познавате ли човек, който пробутва на някой друг всичко, което за него е представлявало трудност?
Познавате ли човек, който непрестанно бяга от отговорност?
Познавате ли човек, който обира съвсем персонално овациите за добре свършена работа на екипа му, и в същото време не застава зад хората си при евентуален неуспех/грешка?
Познавате ли човек, който никога, никога, никога не поема вина?
Познавате ли човек, който за нищо не света не приема критика и винаги е прав?
Познавате ли човек, който подлага на истинска иквизиция хора, които са по-умни от него, по силата на позицията си, само защото може би осъзнава собствената си “простота”?

Аз познавам човек, който съвместява в себе си отговор ДА на всички зададени по-горе въпроси. Имам огромното желание да не го познавам и да не ми се налага да общувам с него – уви, няма как да се случи, за момента.
Не е луд, който яде зелника, това ми е ясно. Не ми е ясно обаче как бе, мама му става, се пръкна толкова добър манипулатор?
А знаете ли кое е тъжното – че за да се изправиш срешу такъв тип дебил е нужно да играеш с неговите номера. И когато неговите номера не ти импонират – единственият ти избор е да го търпиш… или пък да се махнеш.
И на всичкото отгоре административно с оценки ти налагат едва ли не – да го харесваш.
Аз мога да си мълча за пред хората, ама се чудя какво печеля от цялата работа…