Тази година си бяхме писали летните отпуски в средата на август. Дълго време нямахме план къде да ходим, знаехме само, че ще сме си на родното черноморие. Бяхме сигурни, че искаме да разнообразим – Несебър и Созопол отпаднаха по тоя критерий… Аз пък исках да покажа някои места на таласъма - той понеже е цивилизовано чадо – не знае нищо от красивата ни дивотия 
И тъй – решението беше да ходим на Юг – в Царево, с идеята само да спим там, а денем да се мотаем по близки (и не толкова близки) плажове. Някъде в последните дни преди отпуската Иво звънна да пита дали ми/ни се ходи на Шкорпиловци за една седмица… Не му мислих много – една седмица на Юг, една на Север – why not
В Царево отседнахме в комплекс “Нестинарка” – нов комплекс, като цяло приличен, като изключим шума от строежа наблизо и дребните русначета, които го бяха завзели Не знам дали ще повторя комплекса, но Царево – със сигурност ще го има сред дестинациите ми
Та мисълта ми беше за плажовете, които обиколихме.
Моят топ 7 (щото 7 бяха местата, дето опъвахме кърпи ):
7. Арапя
Близо до Царево, има-няма 2-3 км. Обаче пътя е ужасен (като към повечето подобни местенца). Иначе е красиво там, спор няма. Препоръчвам бара – Макалали
Не знам аз ли нацелих такъв ден, или за там си е нормално, ама вълните бяха ОГРОМНИ и… не посмях да се топна. Тук май е момента да спомена, че плувам като гюле и такива вълнисти и ветровити места няма как да ми станат любими Но пък за любители на сърф и кайт – това е мястото!
6. Каваци
Едва ли има българче, което да не е стъпвало на тоя плаж Тези отмоето поколение – със сигурност си спомнят детските лагери там Плажа си е на същото място. Обаче хотелите и станциите са повечко от преди – съответно и хората. Но пък водата беше страхотна, въпреки малкото водорасли
5. Нестинарка
На 200 метра от хотела ни. Уважихме плажа 2 пъти – най-хубавото мохито на плажен бар го правят там! И двата пъти не е като да нямаше хора, но не беше гъчканица и следобедите там са приятни Плитко моренце, без ями, спокойна вода… красота!
4. Велека
Незабравимо място! Секва ти дъха като го видиш Пътя до там обаче е кофти – от Ахтопол става супер тесен и доста разбит. Разминаването на 2 коли е невъзможно без едната да отбие в канавката… И там уцелихме доста ветровито време и вълните бяха големички. Хубавото е, че имаш право на избор – кеф ти къпане в солена вода, кеф ти в сладка За пушачите – хора, катеренето от плажа към голямата поляна ще ви извади половината цигари, вярвайте ми! На мен ми дойде доста нанагорно. Единственият плаж, на който не забелязах барове на пясъчната ивица (някъде по скалите имаше един набързо скован бар, в който нямаше хора). Учудена бях, че на това място има спасителни постове – вярно 2 бяха, но момчетата си гледаха съвестно работата и никой по цялата дължина на плажа (а той не е малък) не беше допуснат в морето (но пък си се топкаха в реката). Накратко – красиво място, до което стигаш трудно, но пък оставя дълбок спомен
3. Иракли
Някога ходехме там с баща ми. Обичах това място, има сантиментална стойност за мен. Преди 5 или 6 години бях там за последно и виждах, как “нещата се променят”… Когато хванах отбивката към плажа леко ми се сви сърцето – виждах многото коли в далечината. Някак си стиснах зъби и лекичко влизах и излизах от кратерите по трасето, ама това на паркинга ме уби – нямаше къде да падне игла! Влизането и излизането беше ужас някакъв. Закрачих към плажа с надеждата да зърна оная пустош, която си спомнях от посещенията на това място в детските ми години, с баща ми. Еми видях плажа. И ми се дорева. Направо си се разочаровах – беше ФРАШКАНО с хора, ама толкова фрашкано, че трудно се намираше къде да си опънеш хавлийката. Бара вече не е оня набързо скования, в който има само бира, цаца и картофки – променен е. Прескачаш се с хора, висиш по опашки… И въпреки всичко плажа го слагам в моят топ 3 заради все така спокойното море, все същата чиста вода, все така интересното каменно дъно. Лудницата и хората се опитвам пред себе си да ги отдам на факта, че попаднахме на Иракли точно след Spirit of Burgas и вероятно доста народ беше решил да се наслади на мястото… Ама точно много народ беше и големият минус на тазгодишното ми посещение там… Догодина сигурно ще прескоча отбивката.
2. Аркутино
Прекрасно място! Огромен плаж, ЧИСТА и спокойна вода, не особено населен. Ресторант с перфектна кухня наблизо… Много любимо място! С кеф ще се връщам винаги, когато съм наоколо. Супер спокойно място, пътя е отличен, вярно – паркинга е 4 лв, ама си струват. Изкарвали сме там от сутрин до вечер и не ни се е тръгвало. И… стига суперлативи, че да не се окаже догодина фраш
1. Шкорпиловци
Там не бях ходила. След посещението ми обаче съм сигурна, че догодина пак съм там – огромен плаж, наистина огромен – водят го за най-дългата плажна ивица в България – цели 13 км. Празен – буквално Бяха ме предупредили, че там морето е страшничко – вълни, ветрове, рязко ставало дълбоко и т.н. – ми нищо подобно не забелязах аз. 6 дни водата беше спокойна, вятър нямаше, дъното си беше екстра. Отделно – влюбихме се в бара на плажа, онзи дървения, на сърф и кайт училището.
… Абе за Шкорпиловци ще разкажа отделно – това село заслужава внимание – ще им хареса на всички, на които им е писнало от градове, лудници, дискотеки, хиляди хора и коли.
Та – следващият пост ще е за Шкорпиловци
Напук на зимата – леле колко я мразя, мисля да си спомням лятото … поне до пролетта
”Your time is limited. So Don’t waste it living someone else’s life.”
R.I.P. Steve
Лятото приключи, есента чука на вратата… и дойде момента, в който ще пиша за пътуванията ми от пролетта насам.
Мина доста време от тазгодишните чествания на Априлското въстание
Понеже миналата година мнооого ми хареса цялото преживяване – тази година си знаех, че пак ще съм там. Събрахме се повечко хора – не бяхме двама, като предният път. Дружина от 8 човека се засилихме от София. други 2ма от Стара Загора, а сборният пункт беше планинското градче – Копривщица
Миналата година пътя до там ме ужаси – не че беше много, а че беше в отвратително състояние. Тази година забелязах прогрес – по-голямата част от шосето беше ремонтирана, а до следващата година предполагам ще е поправено цялото трасе до там
Този път успях да снимам водопада по пътя, помня, че миналата година го пропуснахме, защото на отиване пътувахме през нощта, а на връщане времето беше лошо. Е, тази година ме огря да го снимам:
Пристигнахме в следобедните часове, настанихме се отново в “Чучура” – хубавото малко семейно хотелче в центъра на градчето. Рано-рано заседнахме в механата – първо кафенца, после лека следобедна закуска, после…
Понеже в миналогодишният пост има доста снимки и на музеите там – в този ще ги прескоча Отново ги обиколихме, този път с беседа. Спомените са ми за цените са малко бегли, но ако не се лъжа – билета за посещение на всички къщи беше 5 лв., а цената за беседа, отново за всички къщи-музеи беше 10 лв. Миналата година минавахме на “бързи, смели, сръчни” през всичките 6 обекта, но този път, с още 8 човека и с беседа навсякъде беше още по-хубаво
Естествено – има снимка на (част) от групата ни, на паметника:
Самите чествания, спектакъла и цялата лудница от народ в малкото градче не е за изпускане, така че имайте го предвид – като се запролети и наближи 20 април – разровете се в сайта на община Копривщица – там публикуват културният календар на градчето. Няма да сбъркате, ако отделите един уикенд за тази дестинация, точно на тези чествания
Между другото, именно тази година и именно в Копривщица най-после си купихме книжките на 100те национални туристически обекта. Половината сме ги обиколили преди, ама не пречи да повторим В Копривщица има 2 печата – за самото градче, който се взима от Дирекция на музеите – на пъпа на градчето, и за връх Богдан – печата за върха се намира в едно кръчме – “Старата круша”, точно до хотел “Чучура”
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало, нова глава в книгата на историята ни. На този ден е поставено началото на една нова България, което начало е струвало живота на хиляди синове и дъщери на България, сред които жертвите от Априлското въстание и 15 хиляди доброволци, сражавали се в руско-турската освободителна война. Тези хора не дадоха живота си напразно.
Сан Стефано постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
На 3 март 1878 година е направена първата стъпка към утвърждаването на България за независима и свободна държава.
Честито ни Освобождение БЪЛГАРИ!!! И дано да не забравяме колко живота са жертвали предците ни, за да можем ние днес да живеем като свободна нация!
П.С. Ако имате възможност – изгледайте (отново) двете части на Време разделно… А защо не и да си хванете Антон Дончев и да разлистите страниците на романа. За мен и книгата, и филма са достатъчно силни, за да ме разплачат всеки път, когато се докосна до тях.
