“Я изливай всичко! Веднага!”

1
23.09.08  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Хубав ден, ама свърши.
И вчера беше хубаво… ама свърши.
Два дни и две нощи, в които ако не беше нечия добра воля – щях да се задуша от собствените си страхове. И най-важното: успях да спя мноооого, наспах се! Хроничното неспане от последната седмица си казваше думата по безобразен начин…Hate to be alone… & 10x.
В петък вечер пък беше страшно и самотно… ама мина.

Тази вечер е странно.
Натрупала съм някакви емоции в себе си и ми се иска да ги опиша, а ми е трудно. Думите – бягат ми. Кака ми ми каза да започна от някъде, те думите сами щели да дойдат.
Ми… не идват. Затова малко копи-пейст (правя го за себе си, за да си спомням)

***
[21:23:53] CO – БШ **** says: see you in Paradise
[21:23:55] CO – БШ **** says: :)

[21:24:09] CO – БШ **** says: or on “The Beach”!
[21:24:09] Sis says: :(

[21:30:33] CO – БШ **** says: smile
[21:30:42] CO – БШ **** says: jivota e hubav
[21:31:30] Sis says: i ako boli – nai veroqtno si struva – ei tova e citat ot filma :)

***
[23:15:08] CO – БШ **** says: az iskam sled 5-7 godini da se pribera v ***** i da kosia treva i da kopam kartofi
[23:15:52] Sis says: ти да не мислиш, че ***** е на края на света… и че няма да те знаем къде си и коя ти е къщата? а къщата ти ще е достатъчно голяма, че да ни събира за уикендите :P

[23:16:00] CO – БШ **** says: az si sysipah zdraveto
[23:16:05] CO – БШ **** says: tyi-4e soryy
[23:16:08] CO – БШ **** says: sorry
[23:16:25] CO – БШ **** says: iskam kartofi sled 5 godini
[23:16:27] CO – БШ **** says: to4ka :)

[23:16:51] Sis says: те картофите няма да избягат
[23:19:04] Sis says: виж какви прости неща искаш
[23:19:15] Sis says: аз затова винаги съм казвала, че на човек не му трябва много
[23:19:19] Sis says: трябва му достатъчно
[23:21:56] CO – БШ **** says: da, vyprosyt oba4e ne e lesen – da precenish kolko e dostaty4no za teb????

***

[23:29:39] Sis says: то винаги едно нещо е за сметка на друго
[23:30:05] Sis says: ей това е кусура на “социалните” типове… без хора наоколо не могат
[23:30:10] Sis says: и са зависими от тия хора…
[23:33:59] CO – БШ **** says: ti si narkoman , bre???!
[23:34:02] CO – БШ **** says: ujas
[23:34:05] CO – БШ **** says: kakvi hora okolo men
[23:34:06] CO – БШ **** says: :D

[23:34:10] Sis says: аха, адиктед ту пийпъл

***

[23:46:02] CO – БШ **** says: hehehhe, koito e zaslujil i e poiskal , ti ne pojela da doidesh tuk… :(

[23:46:14] Sis says: ще те утрепя!
[23:46:20] Sis says: не говорим за една-две седмици
[23:46:24] Sis says: после да си дойда
[23:46:29] Sis says: не мога за… дълго
[23:47:12] Sis says: за повече от месец… не мога да си го представя… без кака ми, без каспър, без иво, без никой от приятелите ми… и т.н… повече от месец просто не мога
[23:47:25] CO – БШ **** says: mojesh, samo da doidesh
[23:47:29] CO – БШ **** says: predstavi si go,
[23:47:37] CO – БШ **** says: kato na4in da namerish
[23:47:42] CO – БШ **** says: mnogo i novi priqteli

Дали това е така – едва ли ще намеря отговор на този въпрос. Искам, но не мога някак… :(

Най-големия ми страх е да не загубя хората, към които съм “пристрастена”. Най-лесния начин да ме манипулира някой е именно чрез тях. Най-лесния начин да ме манипулират самите те… са те.
Има толкова много различни неща, които премълчавам пред всеки от “тях”… от страх да не ги изрека и с казването им да отворя кутията на Пандора и да ги изгубя.
Едно знам със сигурност – обичам ги много. Другото което знам е, че по-голямата част от тях четат това тук – гласно не мога да ви го кажа онова предното… Ама мога да ви го напиша.
Кака ми я обичам, защото незнайно как винаги нацелва точния момент, в който имам тотална нужда от здраво “раздрусване”, освен това май е единствения човек към момента, който е абсолютно наясно какво става в това, дето е на раменете ми (няма да го нарека глава!). Освен това нещо много ценно – знае и да мълчи. И съпричастна в “шопинг” досадата…
Каспър… хъх, тук по-добре да не казвам нищо. Ще кажа само, че той пък е човек, който откакто познавам, от първия момент в който сме се видяли – винаги е бил със “особен статут” по една или друга причина.
Иво, хех… той “порастна” пред очите ми. И се променяше пред очите ми. И взе да става човек от него… пак пред очите ми. Освен това напоследък е станал доста по-трезвомислещ от мен… и е човек, с който пиенето на бира е доста приятно занимание.
Роднини – и тук е по-добре да замълча, защото чувствата са смесени. Ще кажа само, че в момента съм това, което съм … благодарение на майка ми и баща ми – каквито и да са били (и все още са) взаимоотношенията ни.
Не споменавам някои хора, не е защото не ги зачитам. Други са причините. За споменатите – не изредих всичко… ама е по-добре да не проверявам какво ще стане, ако отворя кутията на Пандора…

Сега си спомних и ей това… Много отдавна ми го каза един от гореизредените.
“Така че sis, никога не отказвай покана.
Никога не устоявай на непознатото.
Никога не бъди твърде учтива.
И никога не прекалявай с гостоприемството.
Просто бъди на щрек и се потопи в преживяването,
и ако боли…
Най вероятно си е струвало.”

Доста се лутах последните 5-6 дни. Доста отговори търсех. 6 дни сама, без никой от горните около мен – не ми беше лесно. Не знам дали решенията които взех бяха правилни. Не знам и дали са окончателни.
Знам, че повече не искам да ми се случва да се чувствам “сама”, като последните дни. Знам, че в такива моменти когато звънна на нечий телефон – искам отсреща да чуя сигнал и познат глас.

И искам да съм сигурна, че решенията ми са правилни… и че съм спряла да греша.

Posted in:
Who am I?

.

10
14.09.08  , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Защо винаги се оказва, че кутията цигари, запалката и шишето мента са винаги наоколо, когато не намирам никой друг?

Къде по-дяволите изчезват всички, когато най-много имам нужда от тях?

Posted in:
Rage

Wish you luck

4
13.09.08  , , , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Рядко говоря за работата си тук. Днес обаче е особен ден и имам повод… искам да спомена някой, който поработи върху особата ми и разви част от мен в желана посока през последните 3 години…

Дечо. Един от борда на директорите. Баш шефът. Ама пък така не му личи… В смисъл, че не предизвиква у персонала гърчове, спазми и тремор всеки път, когато той /персоналът/ се сблъска с него /Дечо/.
Вместо това си говори с нас. Пита ни как сме и ни се усмихва.
Обича да оглежда нещата отгоре, отдолу, отдясно и отляво, по няколко пъти, така че да е наясно какво може да изскочи оттам във всеки момент. Това му харесвам най-много!
Никак не е чудно, че е успял да ме накара да се привържа толкова много към него и да съм (или поне се опитвам да му бъда) верен съмишленик – способността му да ме убеждава в гениалността на някоя идея е също толкова удивителна, колкото е и самата идея.
Така че с ръка на сърцето си признавам, че си имам страхотен шеф. Ама вие не му казвайте. Ще вземе да се надуе.
Е, Дечо днес се раздели с нас, офиса в България и пое към Украина… Да поставя нашите основи там. Да се върне пак в началото… Ех, колко беше интересно началото за мен тук, в тази компания – първите офиси, първите надежди, първите грешки, първите успехи, първите хора, първите приятели, първите семинари, първата конференция… все първите… И всичко това го правихме заедно – заедно се радвахме, заедно се ядосвахме, заедно се смеехме, заедно празнувахме… Първите (вече) 60 офиса на EasyCredit в България… сега предстоят Украина… Румъния, Македония… Едно знам със сигурност – днес като ти казвах “Чао” много, ама много ми се прииска да изиграя същата роля в нашия филм, тази роля, която вече съм играла и съм я научила наизуст.
Не останах в офиса когато екипа ти подаряваше талисмана за украинския офис. Беше ми трудно… вместо това се сополивех и пушех.
Знам, че ще успееш… и силно се надявам да успеем да запазим отношенията, които наложихме тук през тези близо 3 години. И да опазим това, което създадохме…
Ще ми липсваш. Много. Ама наистина много.

Wish you luck.
… and take care.

Posted in:
По пътя...

Малко думи и няколко снимки

1
12.09.08  , ,
Sis
0
КофтиЯко

Попътувах малко тия дни, та ето малко снимков материал с няколко питанки и крайния отговор на питанките :)

1. Къде има такива странни и големи “плодове” по дърветата?

2. Къде се раждат толкова големи дюли?

3. Къде има саксии с лимонени дръвчета, отрупани с ненормално големи лимони?

4. Къде има толкова големи слънчогледи? (да, слънчоглед е!)

5. Къде има такива черници?

6. Къде има толкова странни и ярки цветове, събрани на площ от 2-3 кв. м.?

7. Къде в България има такава “гора” от бамбук?

8. Къде гледки, подобни на тази са обичайни… и спокойствието е очевидно?

Помислихте ли си малко….?

9. А тази местност позната ли ви е?

10. Ако още не сте се сетили – ето отговора: това предполагам всички знаят какво е и къде се намира, дори и без да са ходили там… поне снимки са виждали.

И друг път съм ходила на това място. И пак ще ходя – има си своята енергия… и точно там съм близо до състоянието наречено нирвана… и в пълен покой.

Още една снимка – от миналия уикенд, някъде по “Витошка”:

Кръстих си снимката още на момента I don`t need nobody, ей така, импулсивно. Тази жена наистина сякаш нямаше нужда от никой друг – седеше си там, хората си минаваха покрай нея с “лачените си нови дрехи”, но нито тя ги забелязваше, нито пък някой даваше вид, че я отразява… Изглеждаше щастлива… и малко луда. Помислих си да пресека и да си поговоря с нея, но не го направих, хех…

P.S. @ Сашо: Извън този пост – запалката наистина си я искам… и не ми излизай с теорията, че ме възпитаваш така – не искам да се възпитавам. Плюшкин съм и всякакви предмети, които свързвам с нещо хубаво и важно за мен са ми ценни… и нищо друго не може да ги замени. Моето си е мое, u know.

Posted in:
По пътя...

Сам в къщи – пак

5
07.09.08  , , , , ,
Sis
0
КофтиЯко

Искам да идва утре! Нищо, че е понеделник (всеизвестна е омразата ми към понеделниците).
Съботния ден мина сравнително бързо – събуждане по обед, кафе, цигара, мейлинг, събуждане на някой друг, пак цигара, после едно бързо изпращане до автогарата, едно бързо кафе с Цвет и ей на – денят беше минал. Обаче се зададе нощта. И въпреки че пак светеха всички лампи, въпреки че телевизора си работеше и си бръмчеше, въпреки че имах достатъчно цигари… тая нощ край нямаше. В 3 вече не можех да си намеря място от шубе и бързичко се изнизах към колата. Карах до към 5. После пак се прибрах, сетих се за ментата в хладилника, пих 2-3 чаши, ходих от стая в стая и така както си се мотаех и бършех прах в едната спалня незнам защо реших, че чувам входната врата да се отключва. Ей тия 2-3 секунди ми скъсиха живота! По интересното е, че моменталически прибягах до кухнята, въоръжих се с една кухненска дъска и нож и зазяпах входната врата. Поседях на тръни около 5 минути, уверих се, че съм имала чувачевации (нова дума!) зарязах дъската и ножа и пак хванах парцала… Чудното е, че не ми мина през ум нито да звънна на някой в тоя момент. Сега в момента си викам сама на себе си, ако не дай си боже някога ми се случи нощем да имам неканени и непознати гости в апартамента, докато съм сама и кукуригам… какво може да им/ми се случи… станала съм агресивна.
Така изкарах до към 7.30 – изцедена, с опънати до скъсване нервички и уморена все едно съм копала, а аз просто си бях будувала. Легнах си с намерение да поспя, е да ама не – светло, на мен мозъка си ми работи и не ще да заспива. Полежах до към 10.30, после хванах лаптопа, нахвърлях щрихи по презентацията (утре ше я дооформям), изчетох една камара блогове, прерових svejo.net, зяпах филм… Имах намерение да пообиколя магазините и да си взема разни неща, ама нещо не ми се получи плана. Добре че към 3 следобед Ина и Петко звъннаха, та убихме времето до 8 по кафета и разходки.
До тук добре, обаче пак се задава безкрайна нощ. Двете входни врати заключени – checked, всички лампи светнати – checked, телевизора включен – checked, другото шише мента седи и ме чака – checked, цигари има – checked… ама няма да мога да карам, защото се чувствам безкрайно уморена – от как съм се събудила вчера по обед до момента нямам и една минутка сън и това си казва думата. Ето това е поредното доказателство, че на човек може да му стигат и 4-5 часа сън в денонощието, стига тоя сън да е качествен. Когато обаче спане тотално липсва и през цялото време си преследван от паранои – е точно тогава си като пребито куче.
Та така, мрънкам си. А е едва полунощ… изгледах всички клипове накуп във видео зяпалката на таласъма, изгледах и един филм вече… До 8 има тоооолкова много време, че ми се реве. И утре ще съм още по пребита, а съм на работа и не е като да няма какво да правя тия дни.
Ще забраня на Петя (съквартирантка ми е) да липсва за повече от една нощ!

Insomnia

Posted in:
брЪм
Стр. 20/77« Първа...10...1819202122...3040506070...Последна »